Името на музиковеда, композитора и педагога Едуард Пашинян не е така широко познато и известно като това на други негови колеги. Той обаче има своето неоспоримо присъствие в арменския музикален живот, заради което на 9 ноември в залата на Съюза на композиторите в Армения се организира научна конференция по повод 100-годишнината му от Института за изкуства към Арменската академия на науките, Съюза на композиторите и Ереванската държавна консерватория „Гомидас“.
Цел на научния форум бе да се припомни за личността на твореца като учен, създал универсална супермодална система, за което е удостоен със званието професор и заслужил артист на Армения. Освен това разработеният от него учебник по хармония, публикуван в две части през 1960 г., все още остава единственото оригинално пособие по този предмет, написано на арменски език, а неговите научни и методически трудове, довели до появата на учебник по полифония, са най-популярните сред музикалните теоретици, учители и студенти.
В рамките на събитието говориха ученици и последователи на Едуард Рубенович. Директорът на Института по изкуствата на НАН на РА, ръководителят на секцията по музикознание на Съюза на композиторите на Армения Анна Асатрян, председателят на Съюза на композиторите на Армения, композиторът Арам Сатян, заместник-ректорът по научната работа на Ереванската държавна консерватория „Гомидас“ Цовинар Мовсисян и председателят на арменската културна организация „Арменски музикален фестивал” (САЩ, Провидънс), както и съпредседател на чуждестранната комисия към композиторския съюз на Армения Константин Петросян се обърнаха към присъстващите с приветствени слова.
Научни доклади изнесоха музикологът и професор в Ереванската държавна консерватория Карине Джагхатспанян, музиковедът и завеждащият Катедрата по музикална теория на консерваторията Рузанна Степанян, композиторът и професор в Ереванската държавна консерватория Михаил Кокжаев, музиколозите и преподаватели в клона на консерваторията в Гюмри Рита Ахаян, Анахит Харибян и Нара Бахдасарян.
В изпълнение на лауреата от републикански и международни конкурси Марианна Хайрапетян прозвучаха пиеси за пиано от цикъла „От простото към сложното“ на Едуард Пашинян.
Бъдещият музикален деец се ражда и расте в Кировакан (сега Ванадзор). От училищната скамейка се занимава упорито със свирене, за да влезе в консерваторията – мечтае да стане велик пианист. Но Великата отечествена война решава друго. На 9 май, година преди победата над фашистка Германия, в резултат на тежко раняване близо до Севастопол, боецът Пашинян почти загубва ръката си. Мечтите да стане пианист се сриват за една нощ. За щастие лекарите решават да не ампутират цялата ръка, ограничавайки се само до отстраняване на ставите и сухожилията, засегнати от шрапнела. Така, роденият на 24 април 1943 г. Едуард Рубенович празнува Деня на победата като втория си рожден ден до края на живота си.
След като е уволнен от армията, младият човек се прибира в Ереван, опитва се да върне ръката си към живот, измисля и разработва малка конструкция под формата на ръкавица, която да му позволява да свири с лявата си ръка. От музиката не се отказва, през 1946 г. постъпва в теоретико-композиторския факултет на Ереванската държавна консерватория, но малко по-късно я напуска заедно с други музиканти в знак на солидарност с група музиколози, които обявяват бойкот на борбата срещу формализма, започнала в СССР. Така младежът се озовава в медицинския университет, след което специализира офталмология, работи с проф. Бабкен Мелик-Мусян. И пак не изоставя музиката, продължава да учи в тази посока, пише научни статии по музикална теория и започва работата си над учебник по хармония, който е крайно необходим на арменските студенти.
Неговите приятели настойчиво го молят да остави бялата престилка и да се върне към музиката – този пък завинаги. От 1951 г. Едуард Пашинян започва да преподава в музикалното училище „Романос Меликян“, а десет години по-късно вече е старши преподавател в консерваторията в Ереван. След още десет години става доцент, а после и професор в катедрата по теория на музиката. Наред с учебника по хармония (на арменски език), за който получава научната степен кандидат по изкуствознание, той създава и уникална суперладова тонална система в арменската музика. Впоследствие тя ще бъде високо оценена в Москва и без да има докторско звание на музиковеда ще му бъде присъдено професорско. Като признание за своите научни заслуги творецът получава и званието заслужил деятел на изкуството.
На перото и таланта на Едуард Рубенович принадлежат хорови произведения, пиеси за пиано и инструментал. Неговите възпитаници се нареждат сред цвета на арменското музикално майсторство, а неговата „школа“ се разпространява не само из цяла Армения, но и зад граница. Константин Петросян, Светлана Навасардян, Лусине Закарян, Арам Сатян, Армен Ананян, Рузанна Степанян, Роберт Амирханян, Арташес Карталян, Давид Азарян, Артур Сатян – това е непълен списък от изтъкнати ученици на Едуард Рубенович, за които той не е просто виден учен и учител, но и водач в света на музиката.