Над 40 години тя остава неизменната прима на „Метрополитън опера“. Има забележителна кариера, участва в 882 спектакъла, превъплъщава се в 56 образа, изпълнява водещи партии в опери на Верди, Пучини, Моцарт, Вагнер, Глук, Чайковски, Бизе, Гуно, Леонкавало, Офенбах. Запомнящо се и проникновено изпълнява „Реквиемите“ на Брамс и Верди, „Меса“ на Хендел, „Стабат Матер“ на Шимановски, както и руски романси. В репертоара ѝ са включени и множество арменски народни произведения. Нейното красиво сопрано в течение на десетилетия привлича огромна публика не само в „Метрополитън“, но и из цял свят – гастролира в Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Йерусалим, Мексико. Амара е желан гост на фестивалите в британските Глиндеборн и Единбург, канена е още в Китай и СССР. Тя владее сцената до такава степен, че трудно колегите ѝ могат да се конкурират с нея.
Името на тази изумителна оперна певица е Лусине Амара. Тази година тя навърши 99 години и продължава да носи все същия енергичен и красив дух, какъвто винаги е имала, докато е била звездата на любимия за нея „Метрополитън“. Музиката и досега е част от нейния живот.
Лусине-Такухи Армаганян се ражда на 1 март 1925 г. в Хартфорд, щата Кънектикът, в семейството на обущаря Джордж Армаганян и Адриана Казанджян. Баща ѝ не преживява трагичните за арменците събития в Османска Турция, тъй като заминава за Щатите през 1910 г. Майка й обаче е от Кайсери и семейството ѝ успява да оцелее, да намери спасение в Ливан, а после да се премести в Америка.
С музика Лесине започва да се занимава от петгодишна, взимайки уроци по пиано. Но тъй като в дома си няма инструмент, баща ѝ купува цигулка и тя две години свири на нея. По-късно, когато семейството се премества в Сан Франциско, младото момиче започва да пее в местната арменска църква, след което учи в Музикалната академия на запада в Санта Барбара и в Университета на Южна Калифорния. След триумфалното изпълнение на арията на лейди Билоуз от операта на Бенджамин Бритън „Алберт Херинг“ класическото сопрано попада в „Метрополитън“ и остава на сцената на знаменития оперен театър повече от 45 години, печелейки славата на една от най-добрите изпълнителки. Концертният дебют на Лусин е през 1946 г. във „Военния мемориален оперен театър“, докато пее в оперния хор на Сан-Франциско и е солист на филхармоничния оркестър.
След като нейният педагог решава да се премести в Ню Йорк, той уговаря Лусин също да заживее в мегаполиса. Така през 1949 г. тя вече се установява в града и започва да се подготвя за прослушвания. Благодарение на своя учител Ричард Бонели успешно преминава изпита и е приета в „Метрополитън“. От този момент нататък благодарение на своя талант, уникалния си глас и упоритата воля, тя започва да получава всички главни партии във всеки нов оперен спектакъл. Така Лусин Амара влиза в образите на Чо-Чо Сан (Мадам Бътерфлай“), донна Елвира („Дон Жуан“), Мими („Бохеми“), Татяна („Евгений Онегин“), Маргарита („Фауст“), Марина („Борис Годунов“), Мадалена („Андре Шение“), Манон Леско, Леонора (“Трубадур), Аида… Трудно е да се изброят всичките ѝ роли, както казахме, те са над 50. Тя ги насища с нов дух, вдъхвайки им от своето очарователно дарование. Грамофонни плочи с нейни записи се издават в огромен тираж. Гласът на Лусин звучи в телевизионния филм на Тайрън Гътри „Кармен“ 1952 г.), както и във филма „Великият Карузо“ (1951 г.) на Ричард Торп. Нейни партньори са били знаменити оперни певци като Марио Ланца и Тито Гоби, с които тя реализира няколко записа, Марио дел Монако, с когото пее на гастроли в ред градове – Бостън, Вашингтон, Торонто… Лусин има щастието да се изявява и под палката на най-добрите диригенти на своето време.
След като дебютира на сцената на „Метрополитън опера“ през 1950 г. в операта на Верди „Дон Карло“, водещите издания веднага забелязват таланта на арменката и възторжено пишат за появата на новата звезда. Лондонския „Таймс“, както и други авторитетни издания я определят като „най-лиричното сопрано на нашето време“. Само 19 дни след този дебют, Лусин Амара вече е поканена да изпълни партията на първата дама във „Вълшебната флейта“ на Моцарт.
Е, макар че кариерата ѝ е повече от забележителна, в средата на 70-те години сопраното е изправена пред предизвикателство. Тя е на около 50 години и започват да ѝ дават по-малко роли, карат я да подпише твърде ограничаващ я договор, който ѝ пречи да поема ангажименти извън операта. Това я принуждава да съди „Метрополитън“ за дискриминация и разбира се, печели. През 1989 г. името на Лусин Амара бе внесено в Залата на славата на вокалното изкуство.
Певицата с огромна любов и чувство изпълнява и арменски народни песни, творби на Гомидас, Егмалян, Чухачян, Дикранян, както и на съвременни арменски композитори. Макар да не е родена в Армения, тя не губи връзката с корените си. Има щастието да посети Отечеството два пъти. През 1965 г. изнася солов концерт в Ереван и пее в спектакъла „Аида“ на сцената на Академичния оперен театър "Ал. Спендиарян". След нейната изява подиумът е осеян с цветя, а тя самата признава, че никъде не е чувствала такава топлина и любов.
Следващата ѝ визита в Армения е в трудни за страната времена, през 1991 г., когато там цареше мрак, студ и безизходица. Тогава Амара изнася концерт в Дома за камерна музика. И макар на хората да не им е до изкуство, залата е претъпкана и слуша в захлас изпълненията ѝ.
След като се оттегля от сцената Лусин не спира да се занимава с музика, а продължава с преподавателска работа, заема се да ръководи своята вокална школа в Ню Джърси, както и да води майсторски класове в САЩ, Канада, Австралия и Мексико. Днес 99-годишната оперна прима не живее само с прекрасните спомени от онова време, но и се радва на своите ученици, които не я забравят. Тя говори прекрасно арменски език, тъй като родителите ѝ, както самата твърди, винаги са дружили с арменски семейства, а баща ѝ така не научава добре английски.
А ето как тя обяснява сценичното си име:
„Много обичах фамилията си Армаганян и бих искал цял живот да пея под името Лусин Армаганян. Но за Америка тя се смяташе за много дълга и трудна за произнасяне. Бях предупредена, че сложното артистично име може сериозно да повлияе на търговския успех на даден артист. Нашата общност не искаше да се откажа от окончанието „ян“. Баща ми много се караше. И аз много мислих, но все пак стигнах до извода, че фамилията ми за света на операта е много дълга. И тогава баща ми намери изход: не можем да се откажем от „ян“, но можем да променим всичко останало, така че името и фамилията заедно да имат значение на арменски. Баща ми много обичаше лятото, затова избра сценичното име Амара за мен, каза: нека бъде Лусин Амара – лятна луна. И в резултат на такава манипулация от страна на баща ми, в крайна сметка станах Лусин Амара“.