Левон (Леон) Оханесян е име, което най-вероятно ще говори малко на читателите. Неговият житейски път поразява с факта, че човек може да постигне толкова много в рамките на своя живот.
Трудно е да се каже как би се развила медицината в Армения, ако го нямаше Левон Оханесян – един от основателите на медицинската наука в Съветска Армения, основоположник на терапията и кардиологията в страната. Той става един от създателите на медицинския факултет към Ереванския държавен университет, който по-нататък се превръща в Еревански медицински университет „Мъхитар Хераци“ и е оглавяван от него неизменно в продължение на 48 години. И до днес на студентите-медици продължава да се връчва стипендия на името на академик Оханесян. Този виден арменски лекар основава Института по малария и медицинска паразитология – втория в Съветския съюз след московския, както и Института по кардиология към Министерството на здравеопазването на Арменска ССР.
Написаните от учения около 300 научни работи в областта на медицината му донасят световно признание. Левон Оханесян е избран за академик на Международната академия медицинските историци – единствения, удостоен с тази титла в СССР.
Бъдещият медик е роден през 1885 г. в Тифлис (Тбилиси), но предците му са от карабахското село Карин даг (в превод – Под камъка). Бащата му Андреас е адвокат и работи в тифлиския съд. Майката Варвара се грижи за обучението на седемте им деца деца, сред които Левон е най-големият. След като завършва Първа тифлиска гимназия, младият човек се насочва към медицинския факултет на Императорския харковски университет. И още като студент през ваканциите работи в една от болниците на родния си град.
По време на Първата световна война младежът е призован към военно-медицинска служба на Кавказкия фронт и това му дава възможност да натрупа сериозен професионален опит. Той лекува не само ранените войници, но се бори и с инфекциозните заболявания. След края на военните действия е отличен с два ордена на Руската империя.
През 1919 г. талантливият лекар се премества в Ереван, където е назначен за главен лекар на Първа ереванска болница, а също така ръководи терапевтичния отдел. По това време малария върлува из града; смъртността само от тази болест надвишава раждаемостта. Тогава изключителният лекар започва да се концентрира върху предотвратяването на маларийни заболявания в Армения, в резултат на което през 1923 г. по негова инициатива е открит Тропическият институт (по-късно преименуван на Институт по малария и медицинска паразитология).
С преместването си в родината Левон Оханесян се заема и с изучаването на древните и средновековни арменски медицински ръкописи, заради което трябва да изучи древния арменски език (крапар). В резултат става автор на първото мащабно изследване върху историята на арменската медицина – петтомната работа „История на медицината в Армения от древни времена до наши дни“, която по-късно е публикувана на грузински и немски език. Това е първото мащабно изследване върху историята на арменската медицина.
Този изключителен лекар владее руски, грузински, английски, френски, испански и немски езици, два от които научава на 84 години. Факт е, че освен на медицински трудове, той е автор и на няколко пиеси, разкази и преводи на произведения на арменски автори, публикувани в чужбина на френски език.
Днес Армения е известна със своите балнеологични курорти. Като основни центрове в това отношение се смятат Джермук, Арзни и Ханкаван. Началото за развитието на това направление се полага пак от Оханесян. Той става инициатор за създаването на първия курорт в страната, като изследва свойствата на минералните води в Арзни при сърдечно-съдови заболявания.
Видният учен научава за чудодейните минерални извори на Армения от древните ръкописи. През 1925 г. той се обръща към Народния комисариат по здравеопазване на Армения с предложение за провеждане на изследвания върху минералните води. Скоро започва проучването на източниците на Арзни, а по-късно и на Джермук, Дилижан и др. Резултатите надминават всички очаквания и още през същата година започва изграждането на сграда за санаториум. Така се определя бъдещето на курорта Арзни, който се превръща в кардиологичен балнеолечебен център от всесъюзно значение, където от 1927 до 1960 г. Оханесян е постоянен консултант.
Лекарят се заема да изследва физическите свойства и химическия състав на минералните води и в Тбилиси. В резултат дава предложение в града да се създаде балнеологична станция.
Левон Оханесян има не само активно присъствие в света на медицината в Армения. Той е и човек с активна гражданска позиция. Известно е, че в продължение на десетилетия в съветско време темата за Геноцида над арменците е табу. Голяма част от обществените дейци и видните личности са принудени да крият позицията си по този въпрос. Но лекарят не желае да става част от това болшинство и не смята да спотайва гледната си точка както по отношение на Геноцида, така и за понесените териториални загуби.
През 1949 г. в Москва се провежда Всесъюзна конференция на привържениците на мира. Там Оханесян произнася реч, в която си позволява да говори за събитията, довели до избиването на милион и половина арменци. А през 1960 г. заедно с други представители на интелигенцията в Армения изпраща петиция до Централния комитет на Компартията в Армения с искането Карабахската автономна област да се присъедини към републиката. Днес можем да си представим каква дързост е била необходима, за да се предприеме подобна стъпка. Това, разбира се, му коства лишаване от званието Герой на социалистическия труд, за което е бил представен. Но подобно отношение едва ли се отразява на неговата значимост. Защото лекарят получава достатъчно високо признание, тъй като е отличаван многократно и е носител на орден „Света Анна“ четвърта степен, орден „Свети Станислав“ трета степен, медал „За отбраната на Кавказ“, медал „За доблестен труд във Великата отечествена война“, Заслужил деятел на науката на Арменска ССР и други.
Когато започва периодът на репресии срещу неудобни за властта дейци на науката и културата и те изпадат в немилост, Оханесян не преустановява приятелството си с тях. Често например, гостува на намиращия се под домашен арест „враг на народа“ Ехише Чаренц. Дружи с много представители на интелигенцията в родината си, сред които е и големият художник Мартирос Сарян.
Децата на акад. Левон Оганесян постигат големи висоти в професионалната си дейност. Константин става доктор по архитектура, професор и заслужил деец на изкуството на Арменска ССР. Именно на него му отредено да се заеме с разкопките на крепостния град Еребуни. Очевидно страстта към археологията му е предадена от баща му, който също се занимава с разкопки, докато работи в казармената болница в мините в Алаверди. Вторият син Александър става известен композитор и диригент, а дъщерята Анахит – филолог.
Левон Оханесян става академик на Академията на науките на Арменската ССР през 1943 г., на следващата година той вече е академик на Академията на медицинските науки на СССР. През 1937 г. става доктор на медицинските науки, а е професор от 1928 г. Умира в Ереван през 1970 г.
Основните научни трудове на Левон Оханесян са посветени на различни въпроси на вътрешната медицина, по-специално на кардиологията, както и на балнеологията и курортологията, изучаването на инфекциозните болести – малария и други, и на проблеми на научната и медицинска терминология. Ученият предлага нови методи за диагностика на сърдечно-съдовите заболявания; изучава произхода на сърдечните шумове, сърдечно-съдовите неврози, механизма на взаимодействие на патологичните явления с психоневрогенния свят при вътрешните заболявания на човека.