Шумен

Легендата в повече светлина: шуменският ансамбъл за арменски песни и танци „Татул Алтунян“

17 Nov 2024

Автор: Киркор Паносян

Самодейност, превърнала се в професионализъм, ентусиазъм, талант, красота и чувственост. Славни времена, личности и събития, показващи патриотизма и всеотдайността на арменската душа, изразени в песни и танци.

Шумен

В Шумен през 1947 г. се сформира хорова агитка от 30 души с диригент Ангел Виденов. Това начинание намира все повече привърженици и само 3 години по-късно групата наброява вече 80 души и се оформя като хор. Тогава диригентскаа палка се поема от Атанас Бъчваров. Репертоарът съдържал обичани арменски, български и руски песни.

Паралелно с хора, но като отделна група се създава и танцов състав с ръководител Сирварт Чилингирян. С помощта на майка си тя поставя три танца, най-известният от които е „Цюн егер е сарера“, познат като „Снежинките“. В началото в танцовата трупа участват 12 момичета, но по-късно тя става смесена и броят на танцьорите се увеличава. Хартюн Чадърджиян, Вержин Шекерджиян и Мари Нъшанян са едни от първите ѝ солисти. Ваханик Чилингирян организира оркестъра. Танцовата трупа и хорът съществуват поотделно докато…

…В България на концерти в по-големите градове пристига представителния ансамбъл на Армения „Татул Алтунян“. Шуменските самодейци, възхитени от представянето му в Русе, решават да обединят оркестъра, хора и танцовата трупа в ансамбъл. В началото някои са настроени скептично, но веднъж се застъпват на репетиция. Хорът запява „Ямар Яр“ – песен към танц на трупата. Оркестърът засвирва и магията се случва. Следват много репетиции поотделно и заедно. Така прохожда шуменския ансамбъл за арменски песни и танци „Татул Алтунян“.

Следват години на трескава работа… Сирварт Чилингирян заминава за Армения за набиране на репертоар и се връща с много идеи за танци, които доразработва. Изключителният ѝ усет към движенията и артистичността ѝ позволяват да направи хореографии, на които се възхищават много професионалисти в бранша. Нейно дело са моделите и ушиването на носиите. В България тя посещава курсове по хореография и получава първа категория „Ръководител на танцови самодейни колективи“. С увеличаване на популярността на ансамбъла се налага разширяване на репертоара и Сирварт заминава за втори път в Армения…

През 1964 г. на почивка в Евксиноград пристига първият секретар на ЦК на Армения Зарубян. Впечатлен от изпълненията на ансамбъла, Тодор Живков ги кани да изнесат концерт в чест на високия гост. Зарубян е възхитен от представянето и ги кани да посетят Армения. През 1965 г. шуменският ансамбъл е първият от цял свят чуждестранен ансамбъл за арменски песни и танци, посетил Армения. Посрещането в Ереван е грандиозно, на него присъстват много хора, сред които културни дейци и членове на правителството. Невероятен успех жъне ансамбълът на сцената на операта в Ереван и други сцени в арменската столица, както и в градовете Ленинаган, Кироваган, Раздан и др. Радио „Ереван“ прави специално предаване и подарява на ансамбъла много мелодии и текстове на арменски песни. Следват впечатления, идеи, запознанства, топло посрещане и екскурзии до исторически местности в Армения.

Шумен

Това посещение е сред най-щастливите мигове в живота на хората от ансамбъла. През 1966 г. идва ред на концертите в Белград и други градове в Югославия, които също се радват на препълнени зали. Влакът на дружбата през 1967 г. за втори път завежда шуменския ансамбъл в Армения заедно с танцови и хорови състава от Русе, Варна, Пловдив и София.

В България ансамбъл „Татул Алтунян“ става много популярен. Той взема участия в регионални прегледи във Варна. Три златни медала получава от първия, втория и третия Републикански фестивали в София. Удостоен е с диплом за високи художествени постижения и получава от Министерския съвет орден „Народна Република България“ първа степен. По БНТ се излъчва пълен концерта на ансамбъла, на който присъства министър-председателят Тодор Живков.

Арменците в България трябва да знаят, че ансамбъл „Татул Алтунян“ е дал много за популяризирането на арменските песни и танци, за запазването на народностния дух и националните ценности.

Танцов състав…

Хартюн Чадърджиян е първият танцьор, който от 1947 до 1983 г. пленява публиката с изключителната си артистичност и голямо художествено майсторство. „Овчарски танц“ и разбира се – „Хапама“, са едни от най-емблематичните и харесвани танци на ансамбъла в негово изпълнение. С естественото си поведение на сцената той печели любовта на публиката. Заедно със съпругата си Хрипсиме Чадърджиян са неповторим тандем в танца „Хапама“. Те се допълват идеално на сцената, където Хрипсиме показва топлината и чувствеността на арменската жена.

Солистката Анжела Пиличян, която се откроява особено със своите „Узун дара“ и „Танц с роза“ е призната от много журита за уникалността на изпълненията си като най-грациозната танцьорка, изразяваща феерията на арменския танц.

„Узун дара“ и „Гагач“ (Сън сред макове) със солистка Ванухи Аведисян – нейното изпълнение е пленяващо. В тандем със Сармен Чилингирян в танца „Гагач“ те създават едно приказно усещане. Солисти в този танц са Вартан Читян – водеща фигура в мъжката част на трупата и Аведис Ашотян – достоен наследник на ролята в „Гагач“.

Трябва да споменем и Сиси Одаджиян – солистка на прекрасното изпълнение на „Таг данеин“. Тя притежава невероятно настроение и излъчване.

Шумен

Ръководителката на трупата Сирварт Чилингирян усеща кой къде трябва да бъде поставен: Соня Крагьозян и Хари Асланян с прекрасния танц „Кукли“; Ончо Чилингирян играе сам двама души, които се борят в танца „Борба“.

Сред най-популярните танци на ансамбъла се нареждат още „Ямар Яр“, „Чем у чем“, „Танц със сазове“, „Лепо леле“, „Танц с воал“, „Рибарски танц“, „Танца на килимарките“, „Танца на поколенията“ и най-масовият – „Сватба“. Той е с продължителност 20 минути и представлява своеобразен спектакъл.

А сред солистите нека не пропускаме Бохос Паносян, Ануш Чилингирян, Соси Мезесизиян, Хачко Чулджиян, Гаро Гарабедян, Аскануш Чилингирян, Кеворк Мовсесян и др. Трябва да спомена още много имена на танцьори, хористи и музиканти, но е невъзможно. Затова ще подчертая, че не искам да омаловажа ролята на никого от тях, всички те бяха по свой начин уникални.

Прекрасните носии, естественото присъствие на сцената, усмихнатите лица, грацията и артистичността на участниците в ансамбъла Татул Алтунян успяваха да зарадват хората чрез очарованието на арменските песни и танци.

Как може да накараш публиката да се просълзи и да продължи да аплодира повече от 30 минути? Да настоява за много поредни бисове? Как се ражда магията? Това не идва само от хората! Да събереш толкова арменци на едно място в чужда страна, да съумееш да ги организираш, да ги научиш и да постигнеш такъв връх – за радост на всички, е даденост от съдбата и от Бога. Цели семейства участваха в този ансамбъл, зарязваха домашните си задължения, за да ходят по три пъти в седмицата на репетиции. Колко от тях са излизали болни на сцената без никой да не разбере това? Колко пъти са нарушавали траура си, за да не провалят участието на ансамбъла? Кое е това, което е поддържало духа им? Вероятно вече имате отговор на тези въпроси?

За дългогодишната си всеотдайна и безкористна дейност като хореограф и ръководител на танцовия състав Сирварт Чилингирян е удостоявана с множество награди. Два пъти е носител на орден „Кирил и Методий“ втора и трета степен, на Оорден за активна културна дейност, на медали „25 г. Народна власт“ и „100 г. Априлско въстание“, както и на златни медали от 1-ви, 2-ри и 3-ти Републикански фестивали.

Като се отклоним от статистическите данни и погледнем на тази жена в личностен план, я виждаме толкова значима, изключително талантлива, възпитана, човечна, всеотдайна, внимателна, ранима, но със силен характер и дух. Тя ни учеше не само да танцуваме, възпитаваше ни как да се изразяваме интелигентно с танците. Със своето излъчване и находчивост, силна и последователна тя постигаше успеха за нас, а себе си не обичаше да показва на сцената. Радваше се на аплодисментите, наблюдавайки зад кулисите. Тя беше най-великата... Сирварт Чилингирян почина на 18 януари 1997 г.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ѝ ПАМЕТ!

Хорът…

Шумен
Арам Берберян

Художественото ниво на изпълненията се повишава с идването в Шумен на диригента и композитора Арам Берберян. Със своя професионализъм той издига хора до много високо ниво. След него в продължение на 25 г. негов диригент е Добри Жечев. Той е всеотдаен и съпричастен към просперитета на ансамбъла. Румен Русев и Киркор Киркоров са диригенти, които също имат голям принос. Едни от най-известните солисти на хора са Алиса Арзуманян и Веркине Воскеричян.

За оркестъра…

Чувате ли тишината докато четете тези редове? Към цялата поредица от спомени, чувства и звуци е време да засвири и оркестърът. Ваханик Чилингирян е един от първите му създатели, той е и художествен ръководител на ансамбъла, Завен Паносян – безпогрешният и виртуозен акордеонист и корепетитор на оркестъра, танцьорите и хористите Нораир Чилингирян, Арменаг Хачадурян, Аршавир Асланян, Анжела Асланян, Саркис Саркисян, Агоп Аданълян, Аракси Алтунян и Крикор Яхджиян са сред стълбовете на ансамбъла.

Изреждайки всички звена на ансамбъла, трябва да споменем и хората, които остават встрани от светлините на прожекторите. Диран Чулджиян – един много ерудиран и възпитан човек, който е уредник на арменския дом и библиотекар. Фотографът Марк Маркарян е направил едни от най-хубавите снимки на ансамбъла и др.

Не се ли питате как всичко това е продължило 45 г.? Аз мога да дам отговор, но първо ще поискам прошка от всички мои сънародници, които по незнание не съм споменал в тази статия.

През 1981 г. е последният концерт на „Татул Алтунян“ в Бургас, а в следващата година е последният в Шумен. През 1983 г. ансамбълът прекратява дейността си.

Истините са много, фактът е един... Това е краят на приказката!

Чудите се дали този, който ви разказва историята, е участвал в ансамбъла? Отговорът е „Да“! Макар и само за няколко години. Можех ли да не бъда там при положение, че го исках толкова силно. Това беше начин на живот на моето и на много други семейства от арменската общност в град Шумен. Ние бяхме едно голямо семейство. Смеехме се, закачахме се, сърдихме се и се карахме. Обичахме се и всичко останало, но нямаше злоба, а завистта беше искрена, защото всички бяхме омагьосани от неустоимото желание да бъдем част от приказката, разказвана от хиляди хора в продължение на 45 г. Една приказка, която намери своя край през 1983 г., но голяма част от нея остана като легенда за поколенията. Да спреш докато си на върха!?

Достойното оттегляне е равно на още един голям успех!

Ние помним приказните времена и ще разказваме за тях на децата си. Ще пазим спомена и примера, ще го предаваме на поколенията, за да ни има и да пребъдем като арменци.

Научихте нещо, с което можете да се гордеете и вие. Запомнете този пример, вдъхновяващо събитие, приказка, с която да живеете и да разказвате на тези след вас. Запомнете „Завета“: така арменците ще ги има вечно. По този и много други начини са доказали, че не са част от историята, а самата история, сочеща с лъч от светлината към бъдещето.

ХИШЕЦЕГ ХИШАДАГЪ! Миянанк йев Хай мънанк!