Конституционният съд (КС) на Армения с решение от 26 септември постанови, че националните цели, залегнали в Декларацията за независимост на Армения, които не са отразени в текста на Конституцията, нямат юридическа сила. Това породи сериозни реакции сред експерти, ангажирани с конституционни теми и сред представители на опозиционните партии. Ето и две мнения по въпроса и взетото решение от КС.
С заключението си КС превиши правомощията си и посегна на акта за раждането на арменската държава – Декларацията за независимост. Това каза депутатът от парламентарната фракция „Хаястан“ Кехам Манукян, изказвайки се в Народното събрание. Според него в член 168 от Конституцията ясно са посочени правомощията на КС, но там няма клауза, която да му дава право на едно или друго тълкуване на разпоредбите на Декларацията за независимост. „В името на справедливостта трябва да кажа, че Конституционният съд със своето решение не отмени Декларацията за независимост, както се говори и пише от вчера, но пак трябва да кажа, че нито КС, нито дори национален референдум не може да промени или редактира Декларацията за независимост, което се опита да направи съдът“, посочи той. И за пример даде Декларацията за независимост на САЩ, подчертавайки, че за 200 години на никого дори не му хрумвало да промени дори и буква от този документ.
Продължавайки коментара си, парламентаристът отбеляза, че КС на Армения, 34 години след приемането на Декларацията за независимост, е предприел противоконституционна стъпка срещу документа, посочващ раждането на арменската държава (става дума за третата република от 1991 г., бел. ред.). „Дори правителството не очакваше такова тълкуване на Декларацията за независимост от Конституционния съд. Защо между редовете в решението има мнение, което се отнася именно до Арцах? Ето къде е заровено кучето“, каза той.
Според Манукян подобно решение на Конституционния съд с неясна формулировка е необходимо на властите и на Никол Пашинян като отговор на растящите всеки ден апетити на Азербайджан, включително исканията за промяна на Конституцията на Армения. „Искането на Алиев е изпълнено, Конституционният съд вече има решение. Мавърът си свърши работата, мавърът може да си тръгне. Авторът на това решение Вахе Григорян скоро може да бъде назначен за представител на Армения в Европейския съд. Да отиде в Страсбург за 9 години, а ние ще останем в Армения и ако трябва ще я защитим”, добави депутатът.
Конституционният съд на Армения с решението от 26 септември всъщност призна позоваването на Декларацията за независимост в преамбюла на Конституцията за нямащо юридическа сила. Експертът в областта на конституционното право и един от авторите на действащата Конституция Вардан Бохосян заяви това пред Sputnik Армения, коментирайки решението. Да припомним, че в Декларацията се споменава повторното обединение наАрменска ССР и Карабахската автономна област, поради което през всичките тези месеци Азербайджан настоява Ереван да промени основния си закон. Ето защо Бохосян нарече срамно решението на КС.
Според юриста Конституционният съд по този начин заявява, че националните цели и задачи, записани в Декларацията, считано от 13 юли 1995 г. (от приемането на Конституцията на Армения – бел. ред.), нямат смисъл и сила. „Имаме работа с изключително явление и политическа поръчка, която се изпълнява от КС, превърнал се в придатък на политическия екип. Властите увериха Азербайджан, че след подписването на мирния договор няма да има проблеми с ратифицирането на това споразумение от КС“, заяви Бохосян.
Според експерта решението означава, че Конституцията на Армения не разглежда каквато и да било национална цел, която да се отнася до обединението на Планински Карабах с Република Армения. „Конституционният съд казва следното: всичко, което го няма в Конституцията, а е в Декларацията, няма правна сила“, обясни той, като определи подхода на КС като нелеп. Както отбеляза юристът, в преамбюла на Конституцията ясно е посочено, че има национални цели и те са записани в Декларацията за независимост. В същото време там се посочва, че Конституцията възприема тези цели като основа.
„Конституцията на Армения не може да се тълкува по начина, по който го направи Конституционният съд... Подобно тълкуване излиза от рамките на здравия разум. КС иска предварително да застрахова политическото ръководство на Армения по отношение на опасенията на Азербайджан“, добави той. От негова гледна точка, ако бъде подписан мирен договор, тогава КС без дълги аргументи може да се позове на това решение и да обяви, че „поглъщането” на Карабах от Азербайджан е в съответствие с Конституцията на Армения.”
Известно е, че Баку отдавна настоява за промяна на преамбюла на Основния закон на Армения поради препратката към Декларацията за независимост, която се отнася до решението за обединяване с Планински Карабах. Изначално арменските власти заявиха, че Ереван няма териториални претенции към Азербайджан, а Конституцията е вътрешен въпрос на страната. Неотдавна обаче министър-председателят на Армения Никол Пашинян в речта си в ООН допусна, че „ако мирният договор се окаже в противоречие с Конституцията на Армения, тогава ще трябва тя да бъде променена в името на мира“.