Тази година се навършват 400 години от създаването на компанията Zildjian – най-крупният производител на чинели за барабани, основана от арменеца Аведис Зилджиян през далечната 1623 г. В Армения тази забележителна годишнина се отбеляза с издаването на марка, която вече се намира под печат.
Началото на династията Зилджян поставя Аведис – алхимик, родом от Трапезунд, който създава първите чинели още през 1618 г. Историята разказва как Керопе-Аведис дълги години се опитва да създаде злато като смесва различни видове метали. При един свой пореден опит той успява да сътвори уникална сплав, съдържаща олово, мед и сребро. Оказва се, че листовете от този материал могат да произвеждат абсолютно чисти звуци. Така се появява прототипът на съвременните барабанни чинели. А арменецът получава прозвището „зил“ от султан Осман II.
Има и друга, по-правдоподобна версия. Според нея Аведис е син на майстора по металообработване Керопе, който се премества в столицата на Османската империя и започва да ръководи отливането на големи котли за дворцови нужди. По-късно самият султан Мустафа поръчва чинели на арменеца за своята еничарска гвардия, която използва този звучен музикален инструмент, за да повдигне духа си и да сее страх сред враговете си. Султанът толкова много харесва новото, чудесно звучащо изделие, изобретено от сина на Керопе, че плаща на младия майстор 80 жълтици и заповядва да го наричат Зилджиян.
В крайна сметка музикалният инструмент придобива голяма популярност и започва да се прилага в турската армия. Турците го наричат „зил” (означава силен, остър звук, бел.ред.), а майсторът му – „зилджи”, което в превод означава „майстор на чинели”. Керопе добавя арменското окончание „ян” и става основател на известната вече 400 години фамилия Зилджиян. През 1623 г. започва историята на произвежданите от тях музикални продукти.
Османските военни оркестри „мехтер“ използват само зилджяновите цимбали. Дори и след 1826 г., когато еничарският корпус е разпуснат и всички еничари са изтребени по заповед на султана. Освен това още през XVIII век чинелите започват да се въвеждат в придворните оркестри на Европа, за да придадат на музиката ориенталски привкус. По-късно, като музикален цвят за постигане на ориенталската екзотика или тържествената и трагична атмосфера на античния мит, чинелите намират своето място в оперната музика. Чинелната партия се появява за първи път в клавира на операта на Глук „La Rencontre imprevue“ (1764), след това и в операта на Моцарт „Отвличане от сарая“ (1782). Хектор Берлиоз въвежда чинелите в симфоничната музика. Постепенно те престават да се идентифицират с Изтока и получават постоянна „регистрация“ във всеки оркестър. Използването на сдвоени чинели бива окончателно установено от Росини, Верди и Вагнер.
Успоредно с нарастващата популярност на екзотичния инструмент, производството на Зилджян започва да се разширява. В началото на 1851 г. Аветис II решава активно да рекламира продуктите си в Европа, като лично ги представя на различни международни изложения. През 1865 г. за първи път има леко отклонение от традицията. Харутюн – най-големият наследник на семейния бизнес, става адвокат в Истанбул, а делата на фирмата се поемат от по-малкия му брат Керопе, който се слави като един от най-добрите специалисти в рода Зилджан. С ненадминато тънките изделия на марката той участва в много европейски международни изложения, печелейки десетки медали и дипломи.
Тайната на сплавта, която осигурява идеален звук, е строго пазена в продължение на столетия. До средата на XIX век тя дори не е записана, за да се предотврати изтичането на информация. Просто се предава от уста на уста, единствено наследниците на компанията са запознати с всички секретни детайли на производствения процес. Наследниците на Аведис работят усърдно, създавайки своите инструменти, които са уникални и търсени на пазара.
През 1909 г. дружеството в Константинопол е оглавено от Арам Зилджиян, който е активен участник в националноосвободителното движение и по някое време е принуден да избяга в Румъния, в Букурещ. Там той основава малкия завод Zildzhyan, а сестра му Виктория продължава да ръководи компанията в Константинопол. Малко по-късно той се връща в Турция и отново оглавява производството, изнасяйки продукцията по цял свят.
През 1927 г. настъпва повратна точка в историята на семейството. Арам, който разбира, че за арменците не е добре да остават в Турция, макар тя да е вече променена, пише писмо до своя племенник Аветис – наследник на Зилджян по най-възрастната мъжка линия и го кани да оглави семейния бизнес. Аветис живее в САЩ от известно време и бързо се адаптира към американския дух на предприемачество. След като работи в една сладкарска фабрика, той много скоро решава да открие собствено производство на сладкарски изделия. Тази потомък на Зилджян помни добре как баща му Харутюн се отказва от наследствената привилегия, тъй като сложният и труден бизнес престава в един момент да носи достатъчно печалба. Следвайки примера на родителя си, Аветис категорично не желае да се премести в Истанбул, за да поеме фабриката, но жена му се оказва по-вдъхновена от предложението на Арам. По нейно настояване съпругът й не се отказва окончателно, а предлага производството да се премести в САЩ. Неочаквано Арам се съгласява и сам пристига в Америка, за да помогне на племенника си. Така някъде около 1928 г. Аведис (но вече Трети), брат му Пюзант и чичо им Арам поемат юздите на семейния занаят и започват да произвеждат своите чинари, но вече в град Куинси, щата Масачузетс. А на 19 септември 1929 г. се създава компанията „Avedis Zildjian Co.“.
Вече е ерата на джаза и Аветис се заема лично да обикаля по музикалните магазини, за да предлага стоката си. Но тогава започва Голямата депресия с всичките й последици – безработица, фалити. Хиляди заводи и фабрики са затворени, да не говорим за малкия бизнес. Но амбицираният Аведис не се отказва, самият той участва във всички цикли на производствения процес – от топенето на сплавта до финалната точка. Работата се извършва по традиционна технология и далеч не е лесна. „Продуктът“ преминава през няколко етапа: първо, бронзовата сплав се излива във форми, където се втвърдява в големи дебели форми, подобни на палачинки. След това те се подлагат повече от десет пъти на горещо валцуване. По онова време коването не е машинно, а ръчно, което придава на всеки чинел индивидуален звук. На следващия етап се изрязват канали от външната страна на изделията, които влияят на разпространението на звуковите вълни. Едва след това специални работници проверяват звука им и върху продукта се поставя маркировка.
По време на Втората световна война Аведис получава правителствена поръчка да снабди военните оркестри на САЩ с инструменти Zildjian. Такава идва и от Британското адмиралтейство. Подобни поръчки са особено важни, тъй като калайят и медта се разпространяват само от отдела за военна промишленост.
Като цяло „ерата на суинга“ води до голямо увеличение на производството на чинели и бизнесът на Зилджян трайно се установява на американска земя. В продължение на десетилетия Аведис е отдаден страстно на работата си. Дори след 1976 г., когато предава управлението на фабриката на сина си Арман, той продължава да работи на пълен работен ден до смъртта си. Умира на 90 години. След кончината му през 1979 г. Аведис Зилджян е избран в Залата на славата на „Обществото за перкусивни изкуства“.
„Научих много от баща си, признава Арманд. Той беше решителен човек и проницателен бизнесмен, роден лидер. В същото време се отличаваше със своята скромност и топлота в отношенията си с хората. Обичаше да разказва истории от живота си и не спираше да се учудва колко много се е променило всичко около него, откакто е бил момче, наблюдаващо керваните с камили, влизащи в Истанбул. Той беше син на древен народ и вярваше в безкористния труд“. Съвременници на Аведис споделят, че той наистина се гордее с произхода си, точно както арменската общност се гордее с него. През 1976 г. Арменският комитет за честване на 200-годишнината на Съединените щати го награждава с възпоменателен медал за постижения в областта на музикалното изкуство.
Арманд Зилджян е не по-малко забележителна фигура от баща си. Започва работа във фабрика на 14 години, прекарва училищните ваканции в нея. Работи в топилното отделение, поставя фирмения знак върху готовите продукти и проверява как звучат хай-хет чинелите. Връщайки се от Филипините, където служи през Втората световна война, той веднага отива да работи в семейния завод в Северен Куинс. В шест сутринта отива в топилната, а между топенето приема поръчки. Един ден, докато изпълнява поръчка за Швеция, трябва да изслуша последователно 276 чифта чинели. После често си спомня звъненето в ушите си, докато се прибира у дома. Той създава успешен бизнес модел, който е възпроизведен от много компании в областта на производството на музикални инструменти.
Най-интересното е, че според световни изследвания семейният бизнес обикновено продължава три-четири поколения, но при Зилджян той оцелява вече 14-то поколение. Така че е официално признат за най-стария семеен бизнес в Съединените щати.
Въпреки че в течение на столетия стриктно се спазва традицията тайната на сплавта, от която се произвеждат чинелите, да се предава от бащата на най-големия син, тя бива нарушена през ХХ век. Аведис Зилджян, който основава фабриката в Масачузетс, решава да я наруши и преди смъртта си разкрива секрета на двама от синовете си – Арманд и Робърт. И както често се случва, в един момент братята се скарват. През 1981 г. Робърт напуска семейния бизнес, като основава собствена компания – Sabian в канадския град Медуктик, където Зилджян преди това е има работилница. Названието на новата фирма бива съставено от първите срички на имената на децата на Робърт – Сали, Били и Анди. Днес Sabian се счита за основния конкурент на Zildjian.
Може да се твърди, че почти всички световноизвестни барабанисти притежават чинели Zildjian. Със сигурност най-голяма роля за популяризирането на марката има барабанистът на „Бийтълс“ Ринго Стар. Чинели с надпис Zildjian се използват в много симфонични, духови и поп оркестри по света. Най-скъпите са ръчно изработените инструменти, цената им може да достигне 15 000 долара, докато обикновените, масово произведени артикули, могат да бъдат закупени за 1000-2000 долара.
Изделията на семейство Зилджиян печелят множество награди по света. Известно е, че австрийският композитор и диригент Йохан Щраус си поръчва от техните чинели, като казва, че благодарение на тези удивителни инструменти успява да премахне очевидния недостиг на ударни инструменти в своя оркестър.
Сега компанията се управлява от 14-то поколение Зилджян – Крейги и Деби, които са дъщери на Арман. Бизнесменът нарушава една важна черта на дългогодишната традиция – предаването на тайната на уникалната сплав само по мъжка линия. Синът на Арман Раб напуска компанията през 1985 г., за да се занимава с друг бизнес. След смъртта на баща си той остава основният акционер, но сега жените играят все по-важна роля в управлението на компанията. Вицепрезидентът й Деби Зилджан отговаря за процеса на топене, тя е първата жена, посветена на 380-годишната тайна на правилните пропорции. Крейги Зилджиян пък става първата жена, заела поста на главен изпълнителен директор на компанията през 1999 г., а сега е председател на борда на директорите.
Фестивалът на ударните инструменти, наречен „Денят на Zildjian“, вече е нещо обичайно. От няколко години функционира „Zildjian Hall“ – място, където изпълнителите на ударни инструменти могат да избират набор от чинели в стая със студийни параметри. Създадена е благотворителната фондация на семейство Зилджян; действа програмата за стипендии на Аведис Зилджян за тези, които изучават изкуството да свирят на барабани в най-добрите музикални училища в Съединените щати, както и програмата за стипендии на името на Керопе Зилджян за студенти, изучаващи свирене на барабани за симфонични оркестри от Канада и Обединеното кралство. Общоамериканската награда за барабанисти за високи постижения в сферата на музиката отново е плод на спонсорската дейност на видната арменска фамилия.
Въпреки настъпилия раздор и разделението, тайната за получаване на сплавта на зилджяновите чинели все пак продължава да се пази „под седем ключалки“. Дори мениджърите по развитие на компанията не я знаят. А ако говорим за чинелите с разпознаваемия етикет на компанията Ziljian, тяхната гама обхваща целия спектър от съвременна музика: от симфонична и джаз до „метъл“ и хард рок, от латино класика до пънк и „алтернатива“, от поп музика до фюжън, от фънк до кънтри.