След 12 години основен ремонт и укрепване катедралният храм в Първопрестолния Свети Ечмиадзин ще бъде осветен с ново мирото. Ритуалът по приготвяне на мирото ще се състои на 28 септември, а на следващия ден врати ще отвори арменската духовна обител, която ще бъде преосветена. За събитието се очакват официални гости и вярващи от цял свят, които с нетърпение очакват събитието.
Вчера прессекретарят на арменското правителство съобщи, че премиерът Пашинян и правителството не са получили покана за участие в тържествата.
В момента катедралата е в процес на финалните дейности около обновяването, което започна през 2012 г. Подовете са покрити с нови плочки, а стенописите са реставрирани и осъвременени в някои части. Възстановяват се и стенописите на камбанарията, в предната част на главния олтар, около стъпалата на южния, северния и западния олтар.
Според втория просветител на Армения - хронистът Ахатангелос, на Свети Крикор Лусаворич (Григорий Просветител) му се явява знаменателно видение. Единородния се спуска от небето и със златен чук сочи мястото, където трябва да бъде основана катедралата. Това видение на светеца се нарича „шохакат” (пускане на лъч), тъй като първият арменски католикос вижда лъч да капе от небето. Според историческите сведения катедралата Св. Ечмиадзин е осветена през 303 г., в деня на Успение на Пресвета Богородица. Според архиепископ Макагия Орманян, арменската църква кръщава катедралата на името на Пресвета Богородица и започва да отбелязва празника Шохакат в съботата преди Успение Богородично.
Първопрестолната обител става обетована земя за арменския народ преди 1700 години, по своето духовно, национално и историческо значение е люлката на вярата и светилището на светиите на Арменската апостолическа църква, основана от Единствения Син Божий. Според видението на св. Крикор Лусаворич Бог слиза в арменската райска земя и предопределя бъдещето на арменския народ – като избран народ, първи провъзгласил християнството за държавна религия и приел в сърцата си учението на любовта на Небесния Учител.
Стените на катедралата са украсени с повече от 120 ликове на светци. По време на възстановителните дейности бяха откриха изображения на още 12 апостоли. Фреската е изпратена в лабораторията за експертиза. „Сега виждаме само шарки по стените във формата на цветя. По време на реставрационните работи под тях открихме няколко слоя рисунки, правени в различни периоди. По правило това са композиционни картини със сцени от Библията“, казва при намирането на неизвестния стенопис Алик Ованесян – главен специалист по реставрация на монументална живопис. „След демонтирането на фреската тя ще може да бъде реставрирана. Боята е в много лошо състояние. Процесът се усложнява и от факта, че за първи път ще възстановяваме творба не върху стена, а в лаборатория”, отбелязва реставраторът Аветис Степанян след намирането на неочакваната находка.
През XVIII век катедралата е изрисувана от художника Нахаш Ховнатанян. В продължение на три века храмът е реставриран няколко пъти. Последната реставрация е била преди почти 70 години. Чертежите, които са оцелели до днес, са поразително различни от оригиналите. Една от целите на ремонта бе, че учените искаха да върнат древната украса на храма. Специалистите укрепиха основата, колоните и стените. Възстановен бе и екстериорът на храма: подновени бяха плочите на главния купол, ремонтираха се камбанариите. „Привлякохме специалисти отвън и се постарахме да използваме най-новите технологии за укрепване. Използваме въжета от въглеродни влакна и базалтова армировка за укрепване“, казва главният архитект на катедралата Ара Варданян.
След такава реставрация храмът няма да има нужда от ремонт още 300 години, твърдят експерти. Припомняме, че от 2000 г. насам катедралата бе включена в списъка на ЮНЕСКО за Световното наследство.