„През 1915 г. се оставихме да бъдем унищожени без бой – 1,5 милиона души. След години поколенията ще ни съдят не по това, че през 1989-95 г. загубихме 5 000 отлични войници, а по това дали сме създали държава, дали сме опазили границите на Родината си?“
***
„Арменският народ сътвори национално чудо през последните 7-8 години и ще бъде много горчиво, ще бъде фатално, ако поради неразбиране, недоверие и разделение изведнъж загубим това, което сме придобили с кръв и борба.“
***
„Ние обичаме да търсим виновните в миналото, както и сега, за да решаваме кой е виновен... Нека най-после съберем смелост да признаем, че щом в държавата ни има проблеми, то всички сме виновни с общата си безотговорност и безхаберие. Като се започне от министър-председателя и министрите, стигне се до държавните служители и частните предприемачи, бизнесмени, фермери, граждани, селяни...
Време е да спрем и да се огледаме. Къде отиваме? Каква държава искаме да имаме?“
***
„Хората не ме познават, само тесен кръг хора ме познават. Останалите ме знаят само като брадат мъж, познават ме като ядосан – това е днешният ми вид. Не ме разбират, страхуват се от мен. Създали са си образ на мечка и се плашат един друг с този образ. Понякога и аз се боя, че няма да успея, че няма да стигне времето, че няма да има желание или възможност – не зная какво още няма да стигне, за да кажа на народа: хора, нека да се разберем, да се разберем правилно - аз не съм Господ Бог, аз съм просто войник и арменец...“
Всички тези мисли са на един от арменските национални герои, чието име и до днес се произнася с благоговение. От повечето арменци! За други беше неудобен и затова през октомври 1999 г. бе убит брутално в арменския парламент. Той се казваше Вазген Саркисян, беше в първите редици на битката за Арцах в годините на първата война за това парче арменска земя. Беше министър на отбраната на Армения. Беше министър-председател. Беше се посветил на Родината си. И ако беше днес жив, какво ли щеше да каже за всичко онова, което се случва през последните години?
На тази въпрос може само да предполагаме отговора, но със сигурност нямаше да приеме арменските капитулации. Защото той беше, както сам казва, войник и арменец!
Миналата година започна работата над филм, посветен на този изключителен човек. Автор на идеята и основен продуцент на „Вазген. Последният спарабед“ (спарабед – командир, главнокомандващ, военна титла в средновековна Армения) е Ноно Саркисян – племенница на Вазген Саркисян. В своя филм тя се опитва да разкаже за забележителния живот на своя чичо, който загина на 40 години и който се посвети на Армения и Арцах, лишавайки се от личен живот.
Говорейки за трудния път по работата по филма Ноно Саркисян признава, че това е била отколешна нейна мечта, която е следвала с малки стъпки. „Предполагам, че всичко е предопределено да се случи в своето време. Когато се роди дъщеря ми, разбрах, че никога не съм била по-силна и по-уверена и сега съм готова да поема тази отговорност“, казва тя. И обяснява, че лентата е основана изключително върху реални факти и събития, проследява живота на чичо ѝ от детските му години до последната му минута живот. Споделя, че е имало немалко трудности да се намерят военни униформи и друг подходящ инвентар, който да представя пълноценно времето, което се отразява във филма. Продуцентът съобщи, че на 5 март „Вазген. Последният спарабед“ ще излезе на големия екран и ще бъде представен на широката публика от компанията Genetic Production, която застана зад кинотворбата.
Както вече посочихме, филмът е базиран на реални събития и разказва историята на видния арменски държавник и военен деец, Герой на Арцах и Национален герой на Армения Вазген Саркисян. Приносът му за формирането на арменската армия е голям, както и ролята му за победния изход на първата карабахска война от 1992-94 г. За изключителните му заслуги към родината народът го нарича „Спарабед“ (главнокомандващ). В историята на Армения тази титла се присъжда само на изключителни военачалници. Това е отразено и в заглавието на филма, което подчертава неговата мисия.
Тази лента е първата работа за киното на компанията GENETIC PRODUCTION, основана с цел да представи и разпространи чрез различни филмови проекти древната история на Армения с нейните славни страници и да утвърди непреклонния дух на арменския народ. Именно обръщението към корените, към произхода, според основателите на компанията, позволява, въз основа на биографични истории за изключителни личности, да се идентифицира и покаже непреклонната воля на арменците, генът на борбата и желанието за победа, които живеят в тях. „Ние вярваме, че победите на нашия народ през цялата му история живеят в гените на неговите представители у следващите поколения. Хрониката на всеки от видните синове на Армения, допринесли за много победи в периодите на националноосвободителните движения, заслужава да бъде преразказана на езика на киното и представена на света. Филмът за Спарабеда е първият, но не и последният в тази поредица от наши проекти“, уверени са основателите на Genetic Production.
Създателите на филма споделят, че задачата им никак не е била лесна: да се поберат всички важни етапи от биографията на Спарапеда в ограничения във времето формат на един пълнометражен игрален филм, особено като се има предвид, че значителна част от сюжета представя събитията от движението за освобождение на Карабах от края на 80-те – началото на 90-те години и последвалата война, наложена на арменския народ от Азербайджан. За да се пресъздаде цялостна картина за това кой е Вазген Саркисян, как се развива, как се формира националната му идентичност, как се оформя разбирането му за националните задачи, как се подрежда военната му кариера и т.н., е бил необходим високо професионален екип от кинематографисти – от режисьори, сценаристи и продуценти до актьори и други творци. Снимките протичат при всякакви метеорологични условия и екипът подхожда отговорно и с много усърдие към своята работа. „Членовете на екипа на филма „зад кулисите“ не правят изключение: зад всеки успешен кадър се вижда тяхната отдаденост и професионализъм“, отбелязва компанията Genetic Production,
Едно от най-важните неща за филма е бил изборът на изпълнителя на главната роля. Предложени са две кандидатури – наред с тази на популярния актьор и заслужил артист на Армения Хорен Левонян, е имало и виждане образът на Спарабеда да бъде изигран от неговия по-голям брат Армен Саркисян, тъй като двамата си приличат много. Последният обаче отказва с аргумента, че „Хорик много по-точно и професионално ще представи образа на Вазген“.
И така, ролята е поверена на Хорен Левонян, който се заема с работата с голяма отговорност, отбелязвайки, че за него е огромна чест да участва в проект за такава изключителна фигура в историята на Армения. Актьорът не е особено доволен от сценария. Сред настолните му четива се нарежда и публицистичната книга на Вазген Саркисян „Какво правите, момчета?“, която не изпуска от ръцете си на снимачната площадка. „За да разберем мисленето, мирогледа и същността на природата на Спарабеда, беше необходимо да проникнем в мислите му, да се потопим в света на неговите разсъждения и да се запознаем в детайли с изказванията му“, казват създателите на филма. В лентата участва и младият Вазген, изигран от талантливия ученик Артуш Бахдасарян.
Сред водещите и важни образи е и майката на командира. Ролята на жената, която всички с любов наричат „майка Грета“, се изпълнява от известната актриса Марджан Аветисян. А образът на бащата Завен Саркисян е поверен на Роберт Акопян – заслужил артист на Армения. „Грета-Майрик по време на първата карабахска война я познаваше целия народ. Тя стоеше редом не само до сина си, но и до всички арменски войници. Образът на тази силна и същевременно крехка жена, майката на героя, е въплътен от Марджан Аветисян”, казва главният продуцент на филма и племенница на Спарапеда Нона Саркисян.
Автори на сценария са Левон Галъстян и Арам Карапетян, който е и режисьор на филма. Музиката е дело на Армен Мартиросян.