Този художник се нарича Маркос Григорян (Маргос Крикорян) и се ражда в Кропоткино на 5 декември 1926 г. Родителите му са от Карс (Западна Армения), в Съветския съюз ги отвеждат събитията от 1915 г., когато търсят спасение от гоненията, на които са подложени живеещите в пределите на Османска Турция арменци. Бъдещият творец е само на пет години, когато семейството му се установява в Иран и там момчето получава начално художествено образование в местното училище за изкуство. През 1950 г. Маргос поема към Рим, където завършва Академията за изящни изкуства. Италия е мястото, където Крикорян формира своите естетически възгледи и изработва свой стил на изразяване върху платното.
Когато четири години по-късно се завръща в Иран, художникът основава Центъра за изкуства Galerie – една от първите съвременни галерии в страната и той се превръща в своеобразен мост между Иран и световното изкуство. Забележителното е, че именно арменецът скоро след откриването на своята галерия, организира и първото в историята на Техеран биенале. Междувременно вече е започнал и преподавателска дейност в Художествената академия на Иран, печелейки уважение и внимание сред своите колеги в страната и чужбина.
Като привърженик на съвременния поглед в изкуството, Маргос разпространява в Академията своето увлечение по местната поп-култура и се превръща в авангардист за традиционната иранска действителност. Но Иран се оказва тесен за развоя на творческия потенциал на художника и скоро той решава да се върне в Рим, където не само се заема активно с рисуване, но и залага основата на своята бъдеща колекция. Започва да се увлича от килимарство, задълбочено проучва технологичната част в процеса на изработване на килими и на орнаментите. Универсалният Маркос успява да се снима и в няколко филма: неговият „пикантен“ мъжествен външен вид се оказва в центъра на вниманието на режисьорите, които му предлагат роли както на герои, така и на антигерои. Но големият екран се оказва временно увлечение и скоро любимецът на филмовата публика се завръща към живописта.
В началото на 60-те години художникът се мести в САЩ и се установява в Ню Йорк. Новата културна среда събужда скритите страни на въображението му и скоро Крикорян действа като „Колумб в изкуството” - става пионер на т. нар. земна живопис. Ръцете на майстора една след друга създават произведения от камъни, пръст с различни цветове и текстури, пясък, глина, части от дърво, слама, колажни платна, използвайки детайли и предмети от бита и труда на различни епохи и народи. Неговата оригинална работа привлича вниманието: художникът се озовава в центъра на културния живот на Ню Йорк, творбите му се купуват от известни американски музеи и галерии и той продължава да разширява личната си колекция.
През 1970 г. той отново се връща в иранската столица, където се потапя в университетския живот и участва в създаването на творчески групи и съюзи на свободни артисти. След 7 години Маргос отново се озовава в Ню Йорк и през 1980 г. открива там своята галерия „Горки“, където се излагат произведения на авангардиста Аршил Горки и други талантливи арменски художници. Тук той подрежда килими и образци на етнографското изкуство от своята колекция.
По време на разпадането на СССР Маргос по покана на Съюза на художниците на Русия посещава Москва, отива в Ленинград, а след това за първи път се оказва в Ереван. През 1991 г. се открива дебютната му изложба в столицата на Армения, след което решава да дари 5000 свои произведения на правителството на републиката с условието да бъдат отделени подходящи помещения в родината на неговите предци за уникалното му наследство. Но през 90-те години никой не се интересува от изкуство и дарението му е оставено в архива и в една от залите на Музея за литература и изкуство „Чаренц“. Самият художник решава да се завърне и да се установи в Армения, където продължава да създава уникални образци на творчеството.
През 1994 г. Маргос Крикорян, който почина на 27 август 2007 г. и, за съжаление не вижда творчеството си адекватно представено в Армения, е удостоен със званието почетен гражданин на Ереван. Много чуждестранни художници, като Нами и Парвиз Калантари (Иран), Анселмо Кифр (Германия) и други, се смятат за ученици и последователи на арменския творец, а неговата „земна живопис“ е подета от художници, работещи в различни страни по света – от Европа и САЩ до Япония.