книга

"Душата на арменеца" гостува на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" в София

26 Oct 2024
книга

След представянето в Арменския народен дом в София на очерците за арменската литература на писателя Агоп Мелконян през юли, в Българско-арменския културен център във Варна и в Регионална библиотека „П.К.Яворов“ в Бургас през септември, четвъртата покана дойде от Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“. На 23 октомври т.г. в една от залите на най-крупното книгохранилище в България пиарът му Катерина Хапсали искрено развълнувана откри събитието, прочитайки няколко реда от стихове, преведени от автора на "Душата на арменеца", написани от средновековен арменски поет, признавайки, че е прочела книгата буквално за една нощ.

книга

Разбира се, първо бе дадена думата на основния „виновник“ трудът на Агоп Мелконян да се появи на бял свят – съпругата му Людмила Мелконян, която трепетно пази литературното му наследство. Тя разказа за пътя, който книгата извървя до читателите. И сподели своето виждане защо тя носи заглавието „Душата на арменеца“: „Душата на арменеца за мен това е словото. И смятам, че това слово е представено пълноценно, наред с арменската история. В своите очерци Агоп преплита история и литература, наред с преводите, които направи на арменска поезия“. Люси Мелконян специално подчерта, че писателят е превеждал не от руски, а от оригинала, от арменски на български. „Смятам, че това е голямата заслуга на Агоп, защото според мен това са най-добрите преводи на арменски поети на български език“, подчерта тя.

книга
"За мен Агоп е българският Кенет Кларк", каза художникът Онник Каранфилян

Пред гостите на събитието говори и първият редактор на „Душата на арменеца“ Зари Танкаранян, която се заема хронологично да подреди лекциите, които Мелконян изнася пред своите студенти в специалността „Арменска филология“. Заема със задачата преди повече от 5-6 години. Тя припомни за съвместната си работа с писателя, за вечерите, когато в дома му са водили оживени дискусии около арменската литература и Агоп е споделял своите виждания за отделни арменски автори. Години след кончината му през 2006 г., след като съхранените от Люси три големи класьора попадат у Зари, тя започва да подрежда, да следва хронологично събитията и това отнема немалко време. Говорейки за своята работа, редакторът изрази убеждението си, че вероятно още дълги години този труд ще остане единствен по рода си заради анализите на произведения и творци, заради преводите и заради цялостното послание.

Ще си позволя да направя една вметка. Зари Танкаранян, която активно участва в организирането на тази среща с „Душата на арменеца“ в Националната библиотека, се бе постарала да отпечата кратки различни откъси от книгата, така че на всеки стол имаше късче от труда на Агоп Мелконян, който да отведе присъстващите към написаното и към поетичните му преводи. Дори само тези малки откъси даваха представа за това колко съдържателно е онова, което е събрано в над 400 страници и колко много познание се дава в този обемен труд, обхващащ дълги векове на една стойностна литературна традиция, която е завещана на арменския народ и е част от световната съкровищница.

книга

Именно с препратка към тази безценна съкровищница започна обръщението си към присъстващите и вторият редактор на книгата Вартануш Топакбашян. Тя припомни как в годините на Геноцида над арменците арменските духовници, подтикнати от духовния водач на Арменската апостолическа църква католикос Кеворк V, предприемат крайно рискованата стъпка да спасяват безценните древни арменски ръкописи и манускрипти, намиращи се в църкви и манастири в някогашна Западна Армения. Тя подчерта, че благодарение на тази тяхна рискована операция, биват спасени хиляди безценни ръкописи. Говорейки за тази част от историята на арменците и за предстоящият Ден на будителите в България, тя каза: „На този фон книгата на Агоп за мен също е своего рода будителство. Всички знаем, че той беше писател, беше журналист, беше драматург, беше поет, беше преводач. Но с тази книга за мен Агоп се превърна в просветител. Просветител, който ни разкрива един свят, непознат достатъчно на арменците, а камо ли на българската аудитория“. Не пропусна да подчертае, не като недостатък, а като нещо недопълнено, липсата или по-скоро малкото женското литературно присъствие в книгата, тъй като арменските писателки наистина не са представени в пълнота. Завърши с един факт, за който Агоп пише – за ненадминатия ритор по красноречие Проересий или Баруйр Хайгазън: „Красноречието на Мелконян е запечатано в тези 400 страници. Четете и сякаш Агоп оживява, сякаш диалогизирате с него и се срещате с живия Агоп, който ти говори със своя топъл глас“.

книга

Двама от студентите, които са в трети курс в специалността „Арменистика и кавказология“, подготвени от своя преподавател Зари Танкаранян, прочетоха стихове на арменски език и същите в превода на Агоп на български. В тяхно изпълнение прозвучаха творби на средновековния арменски автор Нахабет Кучаг, наречени „хайрени“.

За своето усещане към „Душата на арменеца“ и за работата си върху корицата говори и художникът-график Онник Каранфилян. „Мисля, че Агоп Мелконян е някакъв бисер, и не само в българската литература… За мен, наред с всичко, той е и философ, и културен антрополог, творец, който познава материята дълбоко… За мен Агоп е българският Кенет Кларк и затова ще направя всичко възможно тази книга да бъде преведена и на английски език, за да бъде достъпна поне в рамките на Европа. И съм благодарен, че успях да направя нещо мъничко за нейното оформление… Защото нищо не е по-силно от словото, то е нещо велико. И мисля, че Агоп със своето слово ни възкресява“, подчерта той.

„Повествуванието диша, не е скучно, не е суховато. Това е книга, която има свой собствен живот“, отбеляза водещата К. Хапсали, давайки думата на следващия говорещ – младата художничка Лусия Медзикян, автор на рисунката, намерила място на форзаца. „За мен беше голяма чест да оставя част от себе си в тази книга, и като млад човек намирам, че тя е изключително ценна. Когато чух заглавието, то много ме докосна и знаех, че трябва да изобразя един от основните символи за арменеца – нара, наред с арменските букви“, сподели тя.

книга
Говори художничката Лусия Медзикян

А след това отново прозвучаха преводни стихове, този път от Ховханнес Шираз. Това даде повод на Люси Мелконян да разкаже един епизод, описан и в книгата, когато двамата с Агоп са в Армения и са поканени в Съюза на арменските писатели. Оказва се, че в този момент там се намира и Шираз – поет, пред когото Агоп дълбоко се прекланя. Предлагат му да го запознаят с него, но той категорично отказва. По-късно казва на съпругата си, че „не е прилично човек да познава боговете си, от тях трябва да стои на дистанция“. Такъв беше той, нестандартен, различен, на моменти неразбираем, може би, но винаги автентичен, непревзет.

Срещата продължи в един непринуден разговор за стойността на словото, за Деня на преводачите, който се отбелязва официално в Армения, за мястото на църквата за литературния развой. Дойде и едно предложение от Мери Нурикян – в арменския библиотечен кът в най-стария културен институт на следосвобожденска България, своето място да намери и „Душата на арменеца“. Беше прочетено и словото на асистента, заел мястото на Мелконян, след като той спира с преподавателската си дейност – Антоанета Ангелова, която поради обективни причини не присъства. В него тя споделя спомени и чувства от времето, когато писателят чете своите лекции: „Никога няма да забравя първия час по увод в арменската литература. Влязох с очакването за един типичен академичен час, на който преподавателят ще ни говори какво е искал да каже авторът, ще поднесе скучно, дори сбито някаква информация, ще ни даде един тон книги за четене и ще постави една камара задачи като домашно. Т.е. поредният суховат и дори скучен час. Колко изненада бях, когато той започна да говори. Леката усмивка, приятният глас и невероятното въображение завладяха не само умовете, но и сърцата ни. Г-н Мелконян говореше толкова увлекателно, че често забравяхме да записваме думите му“. Тя припомни как често се е случвало да напуснат залата, да отидат по предложение на своя преподавател в близко до вуза заведение и там да проведат часа си, където пак се говори за арменска литература, но в съвсем различна, по-задушевна атмосфера.

Лентата върна назад и една от неговите първи студентки – Гоар Хнканосян, както и старшият редактор на в. „Минаха години“ Николай Светлев – писател и състудент на Агоп Мелконян в МЕИ. Той припомни съвместната им работа в първия цветен студентски вестник, издаван от института, на който Агоп е главен редактор и подчерта колко е бил впечатлен от перото му като поет още тогава. Сподели, че слушайки прочита на стиховете, без да разбира и дума на арменски, е почувствал как преводачът е успял да предаде духа на произведенията и на твореца.

Поради отсъствието на културния антрополог, османист и дългогодишен ръководител на Международния център за малцинствата и културните взаимодействия Антонина Желязкова, нейните впечатления от книгата бяха прочетени от представител на НПО-то. В написаното от нея тя припомня един епизод от краткото си, както отбелязва, познанство с писателя: „Веднъж Агоп ме помоли: „Стига се разнася с тези факсимилета на арабица, от които извличаш само скучна информация, вие османистите не познавате ли средновековната поезия, напиши ми поне един стих на османски.

На гърба на едно факсимиле му изписах на арабица двустишие:

Кара кашлар, кара гьозлер,

джанум алдъ, джанум алдъ…

                    Черни вежди, черни очи,

                    душата ми взехте, душата ми взехте…

                                                           Юнус Емре – 14 век

Агоп грабна същия лист и отдолу написа с арменски шрифт две двустишия от едно стихотворение:

Косите – като нишки от злато,

веждите – като мрака на зимната вечер…

Беше толкова прекрасна и непокварена,

че бях готов да й даря душата си…

                                                           Ховханнес – 15 век

Така скрепихме нашето приятелство. Три двустишия като вечен договор.

После естественият ход на живота ни раздели, но винаги останахме сродни души във фантастиката и в средновековната поезия на бекташите-дервиши и на арменците.“

Ето така завърши тази среща с Агоп Мелконян и неговата последна "рожба" - „Душата на арменеца“. Разбира се, повечето от присъстващите се сдобиха с екземпляр от книгата, заедно с автограф от съпругата на автора и с пожеланието трудът да има светъл път.

Надяваме се срещите с арменската литература да продължат. Очаква се книгата да бъде представена още в  Пловдив, както и в „Леуропео“ с участието на Любо Дилов-младши.

                                                                           Вартануш Топакбашян