Наричаха го „певеца на Арбат“. Този бард е сред първите в Съветския съюз, човек с огромен талант и обаяние, който се смята за един от основателите на авторската песен като жанр. Песните му може и да не са били толкова политически и предизвикателни за властите като тези на Висоцки, но и неговите също са му създавали немалко проблеми, тъй като чрез тях той изразява своята гражданска позиция. И така, нека да припомним кой беше Булат Окуджава и как образът на майка му намира място в творчеството му.
Защо точно на майка му ли? Защото тя е арменка, нарича се Ашхен Налбантян и съдбата ѝ не е била никак лека, а това се отразява върху поета и певеца. „Сляха се две реки – грузинска и арменска, техните древни гъсти води се смесиха, без да забавят потока на живота, без да нарушават обичайните представи за него“, пише Окуджава в автобиографичния си роман „Опразненият театър“, спомняйки си за родителите си и говорейки за началото на тяхното пътуване заедно. Книгата излиза през 1993 г., а на следващата година е отличена с литературната награда Букър.
Шалва Окуджава и Ашхен Налбантян още като юноши се увличат по революционното движение. Двамата се запознават в Тбилиси през 1921 г. По това време Шалва завежда организационния отдел на Централния комитет на комсомола в Грузия, а Ашхен е приета току-що в отдела за културна пропаганда на градския районен комитет на комсомола. Година по-късно младите съпрузи заминават в Москва за партийна подготовка. Настаняват ги в комунална квартира на ул. Арбат, където на бял свят на 9 май 1924 г. се появява синът им, кръщават го Булат.
Детството на момчето преминава ту в Москва, ту в Тбилиси, тъй като бащата е върнат на служба в грузинската столица. През 1932 г. Шалва е назначен за секретар на партийния комитет на Уралвагонстрой и се установява в Нижни Тагил. След две години при него отиват синът му и съпругата му. Междувременно им се ражда второ дете, пак син – Виктор. Разликата между двете момчета е голяма – 10 години. Семейното щастие не продължава дълго. Започват големите репресии на Сталин и Шалва е една от жертвите на тези политически преследвания. Скалъпен е процес, комунистът е обвинен в шпионаж в полза на Германия и в съпричастност към троцикисткия заговор, след което е екзекутиран. Останала сама, Ашхен се връща с децата си в Москва, но с това проблемите ѝ не свършват. Оказва се, че и двамата родители на младежа Булат са "врагове на народа". През 1939 г. тя също е арестувана и изпратена в ГУЛАК, където прекарва цели 18 години, а грижата за 15-годишния Булат се поема от роднини в Тбилиси. Така той се отдалечава завинаги от Арбат и повече никога няма да има възможност да живее там. Но Окуджава ще съхрани жива връзката с тази знакова московска улица, която ще намери място не само в стиховете му, но и в прозата.
„Пространството на двора на Арбат беше обширно и познато. Заедно с всичко, което съдържаше, със стените на къщите около него, с прозорците, с купчината боклук в средата, с кльощавите дървета, с ароматите, с арбатския диалект – всичко това беше част от кръвта и не изискваше осмисляне“, споделя той в „Опразнения театър“. Когато през 1959 г. написва „Песен за Арбат“, тя става една от най-известните измежду всички стихотворения на Окуджава, посветени на тази улица. Тя зазвучава в изпълнение на автора във филма на Михаил Козаков „Покровските врата“, който излиза на екран през 1982 г.
Преди да продължим с разказа за връзката на Булат с майка му, нека да припомним, че той никога не се е възприемал като композитор, а като автор на текстове, като писател. Той оставя забележителна проза – повести, разкази, романи. А много от песните му озвучават едни от най-добрите съветски филми – „Бялото слънце на пустинята“, „Белоруската гара“, „Ключ без право на предаване“, „Звезда на пленителното щастие“ и много други. Окуджава оставя в наследство над 800 стихотворения и около 200 песни, които звучат в повече от 80 филма. Сред най-известните са „Ваше благородие“, „Среднощен тролей“, „Белоруската гара“, „Песен за Арбат“, „Десятый наш десантный батальон“ и др.
В поетичния свят на Окуджава образът на майката заема важно място, в него се съчетават синовната обич, тъгата от раздялата и ударите на съдбата. Факт е, че в стиховете му от първата публикация през 1954 г. до последната през 1997 г. тя е постоянен персонаж и събеседник.
След като Ашхен Налбантян се връща от заточението си в Тбилиси през 1947 г., ще види сватбата на сина си, а след това с по-малкия си син ще замине за Кироваган (днес Ванадзор), където започва работа като счетоводител в трикотажна фабрика. Две години по-късно тя е отново арестувана и пак попада в ГУЛАК. Едва през 1954 г. ще бъде освободена, ще отиде в Москва, а гражданските ѝ права ще бъдат възстановени. През 1956 г. Булат ще отиде при майка си с жена си и сина си.
След като е реабилитирана Ашхен решава да научи каква е била съдбата на Шалва Окуджава. И разбира, че той е разстрелян през 1937 г. 19 години след тази екзекуция съпругът ѝ е реабилитиран, а делото срещу него е прекратено „поради липса на състав на престъпление“.
Макар във всички биографии на барда да пише, че е грузинец, Окуджава със сигурност има своята връзка и с Армения чрез майка си и нейното семейство, нейните арменски роднини. В „Опразнения театър“ Булат описва детството на Ашхен, разказва за „арменското момиче от тифлиските покрайнини, огрени от грузинското слънце“. Авторът на романа пише: „Ашхен се ражда в началото на века, сякаш просто е чакала предишния добронамерен век да приключи успешно с все още неизразходвани понятия за чест, съвест и благородство и след като е изчакала, тя се е появила в светлината на Бог в някакво все още неосъществено ново качество, наречено на древната арменска царица, сякаш за подигравка със здравия разум. Тъмнокоса, кафявоока, силно телосложена, презираща кукленските пристрастия, Ашхен се катереше по всички дървета наоколо в компанията на съседските момчета, въоръжена с прашка, обожаваща по-голямата си сестра Силвия за нейната непоколебима воля, молейки се за майка си и баща и себе си, винаги готова за саможертва: сутрин, вечер и късно вечер. След като слезе от дървото и се надвика с момчетата, тя замълча, сякаш отново натрупваше пропилени думи, седеше над книгата или, вдигайки поглед от нея, поглеждаше напред, виждайки страшното си бъдеще“.
Сред роднините на майката на Булат Окуджава е изключителният арменски поет Вахан Терян (1885–1920), близък до символистичното движение в литературата и тясно свързан с руската култура. Общият произход на двамата поети може да се проследи до свещеник Григор от село Гандза в Ахалкалакски окръг на Тифлиска губерния. Синът му Сукиас, също свещеник, е женен за Юхабер, дъщеря на селски клисар. Вахан Терян е роден в семейството на Сукиас и Югабер.
Дъщерята на свещеника Григор Ехисапет се омъжва за Мъкъртич Налбандян. В семейството им се раждат шест деца, сред които двама сина – Аршак и Степан. Синът на Аршак – Дмитрий Налбандян, става известен художник и портретист, народен художник на СССР. Степан се жени за дъщерята на търговец – Мари Вартанян. Една от петте им дъщери е Ашхен, майката на Булат Окуджава. Така че, Ашхен Налбандян е племенница на Вахан Терян, както и братовчедка на Дмитрий Налбандян.
Подобно на Булат Окуджава, майката заема важно място в живота, а след това и в творчеството на Вахан Терян. „Майка ми е с мен завинаги“, пише Терян десет години след смъртта й, „и тя ще умре не по-рано от мен. <…> Тъжно ми е, вярно, но тъгата ми е толкова светла, покорна и тиха, толкова светла!“. И Терян, и Окуджава, обръщайки се към образите на своите майки, се потапят в спомени от детството. Окуджава в стихотворението „Ново утро” (1957) пише: „...като гласове от детството са твоите ръце, твоите песни, твоите вечни очи”.
Булат Окуджава си спомня с топлина и нежност и за баба си Мари. „Баба ми, баба ми Мария Вартановна, майката на майка ми, дойде от Тифлис. Нещо далечно и топло се роди от нейния образ, разля се от кафявите й очи, заобиколени от мили бръчици, нещо фино, почти забравено, без име, без название. <…> И нейният тих говор със странни интонации и арменски възклицания нахлуха в неговата арбатска душа и се разтвориха в нея“ – така рисува нейния портрет Окуджава.
В произведенията на Булат Окуджава се появява не само историята на неговите арменски роднини, но и тази на арменския народ. Ярък пример за това е стихотворението „Полунощ над Босфора. Време за тишина...” (1991). В него авторът говори за Геноцида над арменците и се обръща към своя „далечен брат” на арменски.
В Москва от 2002 г. има паметник на Булат Окуджава. Негов автор е видният арменски скулптор Георги Франгулян. Той се намира в близост до Културния център „Домът на Булат“. И центърът се намира не къде да е, а на улица Арбат. Е, приживе творецът не успява да се върне и да заживее на любимата улица, но пак се озовава там, по един различен начин. Снимките на роднини, публикациите от различни години, записите, афишите от представления, личните вещи и разказите на работещите в Центъра съхраняват спомена за поета. Там е пресъздадена обстановката на кабинета на Булат Шалвович, а на масата и стената има портрети на майка му Ашхен Налбантян.