От известно време в Армения, във висшите ешелони, се коментира „необходимостта“ от ремонт на Мемориала за Геноцида над арменците и на музейната му част. На 3 октомври действащият директор на института Едита Къзоян съобщи, че в скоро време ще започне капитален ремонт на хълма Дзидзернагаперт и прилежащите територии.Тя уточни, че става дума за дренажните системи. Според бившия директор на институцията обаче това е пореден опит мястото да се затвори за дълго време за посетители. Реагирайки на новината за предстоящото „реновиране“, докторът на историческите науки Хайк Демоян, който дълги години отговаряше за едно от най-знаковите места за арменците по света, излезе със становище по въпроса. Той предупреди настоящето ръководство на Музея-институт за Геноцида над арменците (МИГА) дори да не правят и най-малък опит самоволно да променят постоянната експозиция под предлог за капитален ремонт.
„Бил нарекъл това заявление своего рода предупреждение за „увертюрата“ към едно доста опасно начинание, което според мен е изпълнено с много подводни камъни. Проблемът е, че това не е първият опит за промяна на постоянната експозиция. Изложбата е разработена и създадена в периода 2014-2015 г., откриването й се състоя на 100-годишнината от Геноцида. Научната концепция е разработена от мен, а авторството на дизайна е на моята съпруга Лусина Матевосян и нейната колежка Кристина Абрахамян. Лусине и аз свършихме тази работа напълно безплатно, в знак на уважение към паметта на жертвите и оцелелите от Геноцида. Тогава публично обявих нашето решение“, каза Хайк Демоян. Той говори за настоящия вид на експозицията, разположена в музея.
Според него именно наличието на авторски права върху концепцията и дизайна на постоянната експозиция и свързаните с това правни въпроси са причина за неуспешните засега опити тя да бъде променена. Но той е убеден, че освен юридически, има и политически подтекст на въпроса. „Поради случващото се през последните години в страната като цяло и в частност около Музея-институт на Геноцид, не съм сигурен, че в угода на политическата ситуация и поръчките отвън постоянната експозиция няма да бъде частично или напълно променена или дори напълно закрита. Освен това, подчертавам, това е най-мекият сценарий“, отбеляза той.
Казусът се появи още преди няколко години, при предишния директор – Харутюн Марутян, с чието име, наред с всичко останало, се оказаха свързани и въпроси от финансов характер. След като бе назначен, скоро след това той се обърна с писмо до министерството на културата и науката за нуждата от ремонт на дренажната система на музея. Тогава за целта бяха отпуснати около 300 000 долара и за това има налични публични документи.
Сега, директор Газоян на пресконференция обяви, че ведомството отделя 2 млн. долара за същата работа, за която вече са били дадени пари. При Марутян заради въпросния ремонт постоянната експозиция бе затворена задълго. Доколко е свършен ремонтът? Въпросът е резонен, след като сега се налага пак за същото да се дават нови бюджетни средства и то неколкократно по-големи!
Макар експозицията да бе закрита за посещения, тогава никой не посмя да промени в нея каквото и да било, вероятно разбирайки неизбежните правни последици. Дали обаче сега това е възможно да се направи? Според Демоян, на базата на сведения от авторитетни източници, във върховете на арменското ръководство се е обсъждал въпроса за временното преустановяване на работата на Музея-институт и за затварянето на самия Мемориал. Т.е. паметното място ще бъде закрито за посетители за неясно колко време. В тази връзка историкът допуска, че това ще доведе и до пренасянето на протоколните прояви по задължителното посещение на комплекса на Дзидзернагаперт на друго място. Нещо повече, твърди, че лично е бил свидетел на разговори още миналата година това да стане, а мястото за въпросните визити по протокол да бъде гробищният парк „Ерапълур“.
„Мисля, че това е точно сценарият, който се разиграва сега: под красивата маска на държавата, отпускаща средства за ремонт и реставрация, те възнамеряват просто да затворят Музея-институт и Мемориала. Нека подчертая: версията за намерението на властите да отменят протоколните събития за посещение в Дзидзернакаперд е само мое предположение, базирано на получената информация. Въпреки това смятам за свой дълг да предупредя публично арменската общественост за това“, заяви Демоян.
Всяка промяна в постоянната експозиция ще изисква задължителното съгласие на нейните автори, за да не се нарушават авторските права. Те трябва да знаят какво ще се променя и на какво основание – дали става дума за наличието на нови архивни данни, за появата на нови експонати и т.н. Все пак навремето архивният потенциал на Музея-институт беше използван максимално при съставянето на постоянната експозиция.
Говорейки за датите на ремонтните дейности, сегашният директор на институцията каза на пресконференцията си, че се планира той да бъде завършен преди началото на събитията, посветени на 110-ата годишнина от геноцида. Въпреки това, смята Хайк Демоян, става дума само за първия етап: „Те могат да отворят всичко за обществеността до 24 април 2025 г. и след това да го затворят отново за неопределен период от време, тъй като директорът не посочи крайна времева рамка. Това означава, че ремонтните работи могат да продължат безкрайно”.
За да се осигури обществен контрол върху предвидените дейности, историкът предложи да се създаде обществена структура (комисия, съвет), която да следи процеса и да не позволява на ръководството на МИГА и отдавна дискредитираното Настоятелство да действат безконтролно и по свое усмотрение. „Членовете на тази структура, разбира се, няма да се намесват и да пречат, целта е точно обратната – да помогнат. Предлагаме веднъж на всеки 2-3 месеца да ни се предоставя възможност да се запознаем с хода на ремонтните дейности и да получаваме информация за сроковете на тяхното приключване. В следващите дни ще изляза с подобна инициатива и може би ще посоча конкретни хора, като ги поканя да се присъединят към тази структура. Естествено, тя ще действа на доброволни начала, без никакви законови правомощия“, завърши Хайк Демоян.
Трудно е да се повярва в добрите намерения на Пашиняновите хора, когато става въпрос за MИГА и Мемориала, като се имат предвид, на първо място, доста двусмислените изказвания на властите по отношение на Геноцида и генетичната памет на арменския народ. Така че наличието на обществен контрол по въпроса за ремонта и реконструкцията на обект от изключително значение за нацията и държавата е безусловно необходимо. Още повече като се вземе предвид колко самодоволен изглеждаше премиерът на Армения при срещата си с Ердоган през септември т.г. в Турския дом в Ню Йорк. Можеше поне да скрие усмивката си, когато се ръкостиска с лидера на държавата, която не само не признава и не се разкайва за извършеното престъпление, но и съдейства за унищожаването на арменския Арцах, а и не крие намеренията си да завърши процеса на пълното унищожаване на арменската държавност в региона.