Посланикът на Азербайджан в България, която бе нашумяла с активното си медийно присъствие у нас, сега се вихри в Полша. Тези дни Наргиз Гурбанова откри фотоизложба под надслов „Християнското наследство в мултикултурната идентичност на Азербайджан“. Нещо подобно тя организира навремето и в София.
В събитието във Варшава са взели участие изпълнителният директор на Бакинския международен център за мултикултурализъм Раван Хасанов, председателят на албано-удинската християнска религиозна общност Робърт Мобили, председателят на християнската религиозна общност „Библейско общество на Азербайджан“ Расим Халилов, ръководителят на отдела за взаимодействие с обществените организации на Бакинска епархия протойерей Методий Ефендиев, представителят на католическата общност на Азербайджан Камалаканан Селвакумар, архиепископът на Варшавската архиепископия Михал Яноча, председателят на комисията по външни отношения на Сейма на Полша Павел Ковал, представители на различни полски институции, както и членове на азербайджанската диаспора и студенти.
Откривайки проявата Гурбанова е разказала за традициите на мултикултурализма в родината си, подчертавайки, че исторически представителите на различните религии и народи в Азербайджан са живели рамо до рамо в мир и съгласие. Припомнила е, че неслучайно папа Йоан Павел II по време на посещението си в Баку на 22-23 май 2002 г. е дал висока оценка на царящата в тази държава атмосфера на толерантност и е отбелязал, че това е източник на гордост за страната.
Що се отнася до началото на разпространението на християнството в Азербайджан, дипломатът е казала, че това се случва още във времена, когато последователите на Иисус Христос и апостолите идват в Кавказка Албания – древна азербайджанска държава. Според думите ѝ, християнството по азерските земи се свързва с имената на апостолите Вартоломей и Тадей, както и с Елисей (Елише или Ехише) – ученик на Тадей. Разказът ѝ продължил с това, че служението на Елисей в село Киш, област Шеки, полага основите на първата християнска църква в Кавказ, която става известна като „майката на източните църкви“. По-късно християнски общности се появяват и в други части на Кавказка Албания, като по този начин се формира Албанската църква с апостолски произход, отбелязала Гурбанова. И добавила, че Албанската църква се смята за една от най-старите не само в Кавказ, но и в целия християнски свят. Пояснила също, че удините, които са наследници на Албанската апостолическа църква и живеят в района на Габала, все още са запазили своята религия и традиции, което е ярък пример за привързаността на страната ѝ към традициите на мултикултурализма и толерантността. И разбира се подчертала, че в Азербайджан представителите на всички религии са обхванати от държавни грижи, ясно доказателство за което е ежегодното отпускане от държавния бюджет, по указание на президента на страната, на финансова помощ за мюсюлманските и немюсюлманските религиозни общности, включително за християнските религиозни институции, както и за ремонт и реставрация на техните места за поклонение.
Или казано накратко, според думите на Гурбанова,светът греши, че християнството първо намира почва по арменските земи. Явно тази теза трябва да се прекрои и да се впише, че първата християнска църква се ражда в Азербайджан и затова тя така чинно унищожава християнските паметници и в страната си, и в Арцах, защото е изключително толерантна към тази религия… Това е ирония, навярно се досещате!
Проф. Йозеф Наумович – пастор на Арменската католическа църква в Полша (Варшава), проф. Анджей Писович – Ягелонски университет, пенсиониран (Краков), проф. Кшищоф Стопка – председател на Управителния съвет на Фондацията за култура и наследство на полските арменци (Варшава), проф. Анджей А. Земба - президент на Фондация „Месроп Мащоц“ за подкрепа на арменистиката (Краков) във връзка с въпросната експозиция, подредена във Варшава, излезнаха с категорично заявление. В него те изразяват протеста си „във връзка с появата на пропагандна фотоизложба на открито във Варшава пред Църквата на гостуващите сестри от Краковското предместие, която беше подредена в края на май до началото на юни 2024 г.".
„Тя пропагандира неверни твърдения, затова настояваме разпространението на тази изложба да бъде спряно и организаторите да публикуват опровержение в медиите. Изложбата „Християнското наследство в мултикултурната идентичност на Азербайджан“ фалшиво представя Азербайджан като покровител на мултикултурализма, толерантността и мира и като наследник на древната християнска култура на Кавказ. Всъщност тази държава, управлявана от авторитарното семейство Алиев, е обвинявана от много международни организации (Human Rights Watch, Репортери без граници, Комитетът на ООН за премахване на расовата дискриминация, Minority Rights Group International, Amnesty International, Freedom House) в нарушаване на основните човешки права.
Съдържанието на изложбата, както и изказванията на официалните лица при нейното откриване, предизвикаха безпокойство и съжаление сред арменските католици в Полша и имаха негативен отзвук в Армения, където има християнски бежанци, изгонени от техните градове и села миналата година като резултат от въоръженото нахлуване на Азербайджан в Карабах. Изложбата беше възприета като поредната проява на манипулация на историята в политическите интереси на Азербайджан. На първо място, тя се възприема като болезнена и незаслужена подигравка с трагедията на християните в Планински Карабах.
Историята в тази изложба е напълно заменена от пропаганда, която обижда достоверните научни изследвания. Азербайджан си присвоява правото върху наследството на Кавказка Албания, държава, съществувала в края на античността и имаща напълно различен етнически, езиков и религиозен компонент от този в Азербайджан. Църквата на Кавказка Албания възниква през IV век благодарение на посредничеството на арменската църква. Арменското християнство е първото, което получава статут на държавна религия не само в Кавказ. Азбуката за записване на местния език е пренесена в Албания от арменската църква. Въпреки че има своя собствена азбука, албанската християнска писменост възниква главно (и в крайна сметка изключително) на основата на арменския език.
Не е имало и „Албанска апостолическа църква“ – това име е измислено в съвремието, но е имало албански католикосат с идентична литургия и език като в Армения, смятан за един от католикосатите на Арменската църква, който. След като е бил ликвидиран от Русия в началото на XIX век той е преобразуван в архиепископия на Арменската църква. Твърдението, че по време на разпространението на християнството в Кавказ, тоест в древността е съществувал Азербайджан, е пълна измислица. Това име за региона, населен от привърженици на исляма в Кавказ, се появява в края на XIX век и е заимствано от исторически Азербайджан в северен Иран. Става име на републиката (съветската) едва след Първата световна война.
Изложбата напълно премълчава и изопачава тези основни културни факти. Вместо това се предлага невярното твърдение, че албанската църква е била „отправната точка за християнството на тази територия“. Същото важи и за изнесените по време на откриването на изложбата тези за съвременността. Крайната нетолерантност и враждебност към арменските християни се прояви отново с голяма сила миналата есен и това в никакъв случай не беше „сила на търпимостта“. Пълната изолация от Азербайджан на жителите на Планински Карабах и блокирането на хуманитарната помощ доведоха до ужасна катастрофа за този християнски регион. Всички тези събития бяха последвани от бруталното прогонване на арменските християни от Карабах и варварското унищожаване на вековни свидетелства за християнското минало на тази страна, извършено от Азербайджан.
Това са неопровержими факти, които противоречат на риториката на посланик Гурбанова, представена при откриването на изложбата: „В Азербайджан се гордеем, че представители на всички етнически групи живеят в мир, приятелство и взаимно разбирателство, като едно голямо семейство […] Нашето религиозно и етническо многообразие е нашето най-голямо достояние“. Как тези думи са свързани с факта, че именно от тези църкви и манастири, чиито снимки са представени в изложбата, вярващите християни са били прогонени и техните културни ценности са били унищожени?
Изложбата във Варшава е опит да се убеди външната публика, че всичко в Азербайджан и Планински Карабах е различно от това, което е в действителност. Надяваме се, че тя няма да се превърне в пътуваща из Полша, тъй като това би имало отрицателно въздействие върху историческите знания и етичната чувствителност на тези, които са домакини. По изложените съображения настояваме разпространението на настоящата изложба да бъде прекратено и организаторите да публикуват опровержение в медиите“.
Всичко това се посочва в заявлението, направено от споменатите личности. Баку не престава да прави неистови и смешни опити да заличи една реална история и да я превърне в нещо различно, уж работещо в интересите на Азербайджан. И явно не осъзнава, че има нещо, наречено „историческо проучване“ и „научна мисъл“, които в изводите си се базират върху факти и свидетелства, написани векове, преди да се „родят“ азербайджанските фалшиви историци.