Днес едно изказване на председателя на Народното събрание на Армения Ален Симонян предизвика буря от емоции – негативни, естествено, защото както в повечето случаи думите му звучаха повече от абсурдно. След дадения от него брифинг, имаше дъжд от въпроси от журналисти. Един от тях му бе зададен от журналист от Арцах, който го попита кога ще може да се завърне в родината си. „Когато там бъде безопасно“, реагира Симонян. А там ще бъде безопасно, когато Армения и Азербайджан подпишат мирен договор и решат всички въпроси, допълни той. Но не приключи само с това, а продължението не звучеше никак добронамерено към арцахци.
„Когато си тръгнахте оттам, не беше безопасно, макар че можехте да останете и да се биете докрай, но си тръгнахте“, каза Ален Симонян, повтаряйки многократно, че „трябваше да се борите“. Председателят на арменския парламент е убеден, че арменците от Планински Карабах са имали възможност да се бият с оръжията, с които са разполагали.
На забележката защо той продължава да използва топонима „Карабах“ вместо Арцах, Симонян посочи, че причината е, че като политически деец е длъжен да се придържа към политическата етика. Не пропусна и да подчертае, че е била извършена смяна на властта, „която само няколко дни по-късно подписа документа за ликвидирането на държавата“. С това на практика той намекна, че едва ли не е бил извършен държавен преврат и резултатът е бил печален.
*****
Реакции към казаното от Симонян дойдоха незабавно и от няколко страни, от лица, заемали постове в Арцах и имащи ясен поглед към случилото се.
„Колко широк беше обхватът на споразумението за падането на Арцах?“. Това попита на страницата си във Фейсбук бившият депутат от парламента на Арцах Арамаис Ахабекян, коментирайки днешното изявление на председателя на арменския парламент Ален Симонян относно Арцах. И продължи: „Ален Симонян, отговаряйки на въпрос на журналист от Арцах кога ще се върнем в Арцах, заяви, че не е имало нужда да се организира преврат, трябвало е да се воюва и това е причината за падането на Арцах.
Признаване на Арцах като част от Азербайджан - не, преврат - да.
А тезата, че не сме воювали, по същество е един от основните инструменти за разпалване на омраза, генерирана срещу народа на Арцах, който Ален Симонян обича да използва.
Що се отнася до преврата, искам да разкажа един случай, нека арменската общественост научи и да си направи сам изводите. Два дена преди избирането на Самвел Шахраманян аз се срещнах с Араик Арутюнян в офиса на винения завод към хотел „Ереван“. В течение на целия разговор той се опитваше да ме убеди, че политическата договореност със Самвел Бабаян и предаването на силовите структури в ръцете му няма да промени нищо.
В този момент му позвъниха. Той вдигна телефона си:
- Да, г-н Пашинян, обстановката е напрегната, има струпвания по границата.
От другия край отново прозвуча въпроса и Араик Арутюнян отговори:
- В момента има необходимите гласове за избирането на Шахраманян, но ако не, то със сигурност това ще стане на втори тур.
След телефонния разговор той ми каза: „Макар и да не съм президент, той все пак прави уточненията с мен.
Сега въпросът е кой и как организира този „преврат“? Колко широк беше обхватът на споразумението по отношение на падането на Арцах?“
*****
Защитникът на правата на човека в Арцах (бивш и настоящ) Кехам Степанян също отреагира на обвиненията на Ален Симонян, насочени срещу народа на Арцах за това, че не са останали в Арцах и не са се сражавали. „В отговор на председателя на Народното събрание могат да се цитират много факти, много епизоди на борба и саможертва, но всичко това е безсмислено, когато имаме работа с безнравственост, подлост и цинизъм от космическо ниво“, подчерта правозащитникът.
„Когато Freedom House представи доклад на английски език за етническото прочистване в Арцах, документирайки престъпленията на Азербайджан, по време на дискусията аз попитах как да направя този доклад достъпен за арменската общественост, така че хората да знаят какво се е случило в Арцах и в резултат на това да изчезнат редица безсмислени въпроси защо не сте се сражавали, можели сте да останете и да се биете и т.н.
Може би беше наивно да се смята, че докладът или много други документални материали могат да променят нещо, тъй като онези от тезите, които генерират думи на омраза, се хвърлят на терена от политическата власт и медиите, които я обслужват, а борбата с тях предполага борба с държавната пропагандна машина“.
*****
Ще цитирам и още една реакция, която дойде също от бивш правозащитник на Арцах и бивш държавен министър на непризнатата република – Артак Бегларян. „Това беше поредният шамар от човек, който плюе в лицето на гражданите, на народа, и то при това, че техните власти направиха всичко, което се изискваше от тях, за да не останем в Арцах и да се бием. Това заяви той днес (11 февруари) в интервю за Armenian News относно казаното от Симонян.
„Те признаха Арцах за част от Азербайджан, те не подкрепиха Арцах по никакъв начин, те гордо заявиха, че Армения няма да се намеси, няма да използва военни инструменти или инструменти за сигурност. След всичко това Никол Пашинян гордо заяви на 21 септември, че нищо не заплашва народа на Арцах.
След 9 месеца блокада, след престъпленията срещу човечеството през 2020 г., след самохвалството на Алиев, след разоръжаването на нашата отбранителна армия и след продължаващата азербайджанска антиарменска пропаганда, те казват това. Да, народът на Арцах можеше да остане и да се бие, ако Армения беше продължила да го подкрепя както военно, така и политически. Но ако политическите инструменти бяха използвани правилно, нямаше да се стигне до военни мерки. В крайна сметка Арцах не трябваше да бъде признат за част от Азербайджан“, подчерта Бегларян.
Според него сегашните власти изопачават всички налични факти и се опитват да се отърват от своя дял от вината. Засягайки друга забележка на Ален Симонян, че една от причините за предаването на Арцах е смяната на властта, извършена там, Бегларян отбеляза, че това не е оказало съществено влияние върху развитието на събитията. „Ако Самвел Шахраманян не беше президент, ако беше Араик Арутюнян, Алиев така или иначе щеше да атакува и последствията щяха да бъдат същите. Реалността е една, всичко се случи преди всичко заради властите на Армения. Да, имаше грешки на места в Арцах, Русия не изпълни задълженията си, международната общност не ни защити, но всички тези фактори бяха пряко повлияни от политиката на арменските власти, от позицията за признаване на Арцах като част от Азербайджан. Освен това те обявиха това по време на пика на блокадата на Арцах, след което Алиев веднага създаде контролно-пропускателен пункт и обяви, че това е негова вътрешна работа“, отбеляза още Артак Бегларян.
Арцахският политик подчерта, че сегашните власти на Армения, виждайки, че арменците в Арцах са застрашени от геноцид, са признали Арцах за част от Азербайджан и са допринесли за осъществяването на геноцида. Той припомни, че народът на страната се е борил докрай и за 24 часа Арцахската армия за отбрана е загубила 220 души, докато азербайджанската армия е имала около 1200 души убити. „Продължаването на бойните действия щеше да означава още безсмислени жертви и Азербайджан така или иначе щеше да окупира Арцах, защото силите бяха несравними“, заключи Бегларян.
Колко бързо политиците забравят какво са говорили и с каква бързина променят посоката на заявленията си. Когато дойде на власт Пашинян, той побърза да отиде в Арцах и в столицата му Степанакерт на висок глас заяви: "Арцах е арменски... И точка!". А само преди пет години Ален Симонян, който днес твърди, че Карабах е азербайджански, си позволи да каже: "Акна (т.е. Ахдам) е моята родина...". Е, дали може да се вярва на такива персони, които днес диктуват съдбата на Армения и арменския народ?