Арменци се заселват в Етиопия някъде през VII век, когато след арабското завладяване на Сирия, Палестина и Египет започва преследването на местните християни и много арменци оттам предпочитат да се установят в християнска Етиопия. Те също активно мигрират към африканската държава и през XV-XVI век. Интересен факт е, че в началото на XVI век етиопският император Либне Дингъл изпраща арменеца Матевос като посланик при португалския крал Мануел I и това реално е първият етиопски дипломат в Европа. През XVI-XVIII век европейски пътешественици и мисионери се срещат с много арменци в Етиопия, отбелязвайки тяхното активно участие в политическия живот на страната.
Император Менелик II също е заобиколен от много арменци. Те заемат високи длъжности в двореца като финансисти, главни архитекти, здравни съветници и лични лекари на владетеля. Знае се например, че главата на държавата изпраща Саркис Терзян във Франция през 1890 г., за да закупи огнестрелни оръжия за етиопската армия. След това той получава специален статут при императора.
Но има една друга история и едно лице, което също присъства осезаемо в живота на тази страна и неговото име оставя трайна следа. Когато през 1924 г. регентът Тефари (по-късно император Хайле Селасие I) посещава арменския манастир в Йерусалим, там той среща група от 40 деца, които в резултат от гоненията над арменците в Османската империя, започнали през април 1915 г., остават сираци. Тяхната съдба трогва коронованата особа и той се обръща с молба към арменския патриарх да ги вземе със себе си и да се грижи за тях.
Тези 40 осиротели арменчета, наричани по амхарски „arba lijoch“, свирят на различни инструменти и лягат в основата на императорския духов оркестър на Етиопия. Заедно с децата идва и Кеворк Налбантян като техен възпитаник, който се заема с грижата за тях.
След Геноцида над арменците в Турция сиропиталища се създават както в Армения, така и в други страни по света, където се установяват оцелели от преследванията. Едно от тях е приютът „Араратян“, който отначало функционира в Иран, след това – в Ирак, а през 1921 г. вече действа в Йерусалим. Той се превръща във втори дом за 900 арменски сираци. Веднъж съпругата на бъдещия етиопски император Раса Тафари Маконен, посещава Йерусалим, където е съпровождана от арменката Аракси. Вероятно по нейно предложение високопоставената дама решава да разгледа Арменския квартал и да прекрачи прага на приюта „Араратян“. За това разказва самата Аракси в своите мемоари. Тя пише колко гостенката от Етиопия остава впечатлена от срещата с тези арменчета, колко я докосва тяхната съдба и тогава тя обещава да приеме част от тях в родината си.
И когато през 1924 г. бъдещият етиопски император се отправя към Швейцария, за да представлява страната си в Лигата на нациите, по пътя той се отбива в Йерусалим по молба на съпругата си. Там го приема патриархът на Арменската апостолическа църква и е посрещнат от духов оркестър, състоящ се от 40 арменски сираци. Изпълнението на децата наистина впечатлява етиопския лидер и той се обръща с молба към епископ Ехише Турян да му разреши да осинови тези малчугани, да ги отведе със себе си в Африка, обещавайки да им осигури всичко необходимо. И тъй като в приюта има недостиг на места, духовникът решава, че това е един добър вариант за бъдещето на сираците. Така на 6 септември 1924 г. момчетата, заедно с основателя и ръководителя на оркестъра Кеворк Налбантян се озовават в Адис Абеба. А на следващия ден се срещат с императора, който по това време е все още регент. „Вие сте мои деца, не се безпокойте за нищо, аз ще се погрижа за вас като за свои деца“, им обещава коронованата особа.
И ето че тези 40 арменчета, останали напълно сами, се оказват в Африка под грижите на най-високопоставеното лице на Етиопия. Те продължават да работят с инструментите си, активно да репетират, сформирайки имперския духов оркестър на страната под названието „Арпа личоч“, което в превод от амхарски означава „40 деца“. И след година съставът е включен в новогодишната вечер, а целият приход от концерта е предаден на Общоарменския благотворителен съюз (познат като AGBU) в полза на арменските сиропиталища. „Вашата изключителна отдаденост към страната ме трогна дълбоко. Гордея се, че обичам арменците. Това е наш семеен подход, баща ми също обичаше арменците. Обичам ви не само като граждани на моята страна, като мои поданици, но и защото арменците винаги са имали топло отношение към Етиопия. Днес вие напълно показвате своята топлина“, така се обръща етиопският лидер към арменците.
Според етиопски и чуждестранни музиколози „Арпа личоч“ изиграва важна роля в развитието на музиката в Етиопия. Пет години по-късно, на 2 ноември 1930 г., по време на церемонията по възкачването на престола на Рас Тафари Маконен, който получава името Хайле Селасие I, именно този арменски оркестър изпълнява първия национален химн на Етиопия, написан не от кого да е, а от Кеворк Налбандян по молба на императора.
Кеворк Налбантян е роден в Айнтаб. Началното си образование получава в местното училище, заема се да преподава музика в училищата в Зейтун и Килиса. Той самият умее да свири на канон, цигулка, духови инструменти, пее и пише музика. В Константинопол музикантът изучава теория на арменската музика от самия вартабед Гомидас. Когато се връща в Килис, той организира духов оркестър, в който обучава членовете му на хармония за заедно звучащи инструменти. В дните на Геноцида Кеворк е депортиран в Хама.
През 1919 г. Налбантян отива в Алепо, където продължава с педагогическата си дейност. Награден е с почетния орден на френското правителство „Венценосец на Академията“. А когато през 1924 г. поема в ръцете си духовия оркестър на сираците, отведени в Етиопия, той успява да направи от него нещо изключително. Съставът се превръща в първия в тази страна ансамбъл, действащ по европейски образец. Трябва да се спомене, че преди появата на „Арпа личоч“, в местната народна музика духовите инструменти далеч не са толкова популярни. Но почти веднага след основаването на оркестъра в северноафриканската империя започват да се появяват групи и ансамбли, в мелодичната основа на чийто репертоар влизат тромбони, тромпети и саксофони.
Оркестърът на арменските сираци постоянно свири на официални събития като паради, погребения и приеми на чуждестранни гости. Репертоарът му включва маршове, химни на чужди държави, както и арии от популярни френски оперети. Освен това изпълнява „етиопски песни“, аранжирани от Налбандян.
Кеворк създава и няколко нови музикални групи – към императорската армия, полицията, кметството, като ги довежда до нивото на най-висок професионализъм. А върхът на творчеството на арменския музикант е създаването на националния химн на Етиопия, написан по настоятелна молба на монарха, който се изпълнява до 1992 г. Арменският специалист пише за музикалния театър, където се изявява не само като композитор, но и като драматург.
През 1936-1941 г., когато фашистка Италия превзема африканската страна, Налбантян е заточен в Еритрея. Оркестърът се разпада, но след края на войната той и повечето му членове продължават своята музикална дейност в Етиопия. И докато арменецът ръководи състава, неговият племенник – Нерсес Налбандян, преподава в Адис Абеба. И в резултат на това цяло поколение етиопски музиканти в различни жанрове – от фолклор до етно-джаз, реално са учени от хора, които изучават теорията на арменската музика от самия Гомидас.
След освобождението на Етиопия Кеворк ръководи военни духови оркестри, достигайки до чин капитан. През 1946 г. е назначен за директор на отдела за развитие на музиката и театъра в община Адис Абеба.
Струва си да отбележим, че сред учениците на Нерсес Налбандян е Алемайеху Ешете, считан в родината си – не повече, не по-малко, за етиопския Елвис. Той започва кариерата си от Полицейския оркестър. От оркестъра на императорската гвардия на Етиопия по-късно излиза и друга легенда на етиопската музика – Махмуд Ахмед, който също като Алемайеху става известен далеч извън пределите на родината си. Музикологът Гетахун Демис и много други също се нареждат сред възпитаниците на арменците.
Талантливият и уважаван композитор и диригент Кеворк Налбантян умира в Етиопия през 1963 г.