Ратифицирането на разпоредбите на Комисията за делимитация на границите е имитация на разрешаване на конфликта, тъй като въпросът за Карабах остава открит, казва политологът Андриас Хукасян. Правилникът на Комисията за делимитация на държавната граница е приложение към мирния договор, добави той. „Въз основа на това заявление трябваше да бъде сключен договор за държавната граница, след което те поставиха гранични стълбове и направиха демаркация на границата. Виждаме обратния процес. Те поставиха стълбовете, като гръмко обявиха, че това са гранични стълбове. Какво се случва е блъф, имитация на мирния процес, псевдоуреждане. Тази концепция е предложена от Кремъл, че мирът може да бъде сключен и въпросът за Арцах може да бъде оставен за следващото поколение. Това породи необходимостта от политика на псевдоуреждане“, обясни той.
Имитацията за мирно уреждане крие рискове от възобновяване на конфликта и нова ескалация, смята политологът. „Без всеобхватен мирен договор, който ще определи статута на Арцах, не може да има пълно уреждане. Москва, Ереван и Баку се опитват да спечелят време с надеждата, че Тръмп ще дойде на власт в Съединените щати и няма да се противопостави на окупационната политика на Кремъл“, каза Хукасян. Ако Азербайджан откаже да ратифицира разпоредбите на делимитационната комисия, арменската страна ще се окаже в неудобна ситуация, добави той. „Въпреки това Азербайджан ще участва в имитацията. В противен случай ще бъде застрашено провеждането на COP29“, е становището на политолога.
Армения ратифицира правилата, за да покаже готовността си за сключване на мир, смята политическият наблюдател Акоп Бадалян. Според него, ако Азербайджан откаже да го направи, страната му няма да загуби нищо. „Въпросът е друг. Дали ратификацията в Азербайджан ще бъде фиктивна? Досега не е имало намек, че Азербайджан започва подобен процес. И ако изведнъж обявят, че регламентът е ратифициран, ще възникне въпросът защо не го заявяват. И ще възникнат съмнения дали е имало ратификация? Или тя се отнася само за Армения, защото в регламента на комисията има положения, предвиждащи териториални отстъпки? Възможно е комисията да е получила това „право“ да избягва всякакво обсъждане на референдума за териториални промени за всеки отделен случай. Това са актуални въпроси“, каза политическият наблюдател пред кореспондента.
Според Бадалян процесът на ратификация в Азербайджан не трябва да се проточи с месеци. „В Армения процесът е стигнал до финала – остава само президентът да подпише регламента, но не е известно как стоят нещата в Азербайджан. Арменският премиер каза, че не знае дали Баку е започнал процеса на ратификация или не. Той обаче изразява увереност, че този процес ще започне“, отбеляза той.
Специалистът по конституционно право Гоар Мелоян смята, че процесът на ратификация на регламентите изначално е бил противоконституционен. „По време на дискусията вицепремиерът избегна да отговори на много въпроси, но по-специално потвърди, че няма съгласувани карти, по които ще се извършва делимитация. Т.е. създава се ситуация, в която и двете страни имат свои представи за държавната граница. Освен това регламентът се позовава на Алма-Атинската декларация като принцип на уреждане, но в същото време Азербайджан прави уговорката, че ако в бъдеще бъдат предложени принципи, които ще станат по-приоритетни, този принцип ще престане да действа.
Конституционният съд, давайки оценка, не даде анализ на разпоредбите на правилника. Но по някаква причина реши да се обърне към Конституцията на Армения и нейния преамбюл във връзка с Декларацията за независимост. Азербайджан настоява за промяна на Конституцията като се премахне позоваването на тази Декларация, по-специално на обединението на Армения и Арцах. Конституционният съд обаче не е натоварен с такива правомощия“, каза експертът.
Според Мелоян властите манипулират, твърдейки, че дейността на комисията по делимитация на границата е регламентирана правна техника. „На върха на правната йерархия на вътрешното законодателство е Конституцията. Законът за нормативните актове регулира правната техника, когато международните задължения имат предимство пред местното законодателство. Но Армения и Азербайджан не сключиха мирен договор, чиито приложения да решават технически въпроси, като например въз основа на кои карти се извършва делимитацията, според какви принципи. Де факто се извършва разграничение на границата без правно основание. Освен това Комисията за делимитация на границата е консултативен орган и процесът на делимитация е от компетентността на правителството. Конституцията не дава право на съвещателния орган да определя границите на страната“, подчерта специалистът по конституционно право.