„ПОИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ!“
Когато прекрачиш прага на този храм, усещаш онова чувство на извисеност, смесено с желание за усамотение и преклонение, което води към молитва, отправена тихо и смирено, изразени желание и търсене на отговори на много въпроси.
Какво ти дава твоята църква?
На църквата трябва само да се дава... Всеки знае какво получава!
Тържествено отбелязваме 190 години от възстановяването и доизграждането на арменската апостолическа православна църква „Сурп Аствадзадзин“ в Шумен! Свещен храм, на който шуменските арменци от векове са ревностни пазители.
Църквата за арменците е не само място, където отправят молитвите си и изповядват своята религия. Тя е пазителка на църковни и фолклорни обичаи, традиции, култура и роден език. Църквата е обединител и спасител на вярата и духовността, на надеждата и родовата памет.
Армения е първата държава в света, която през 301 г. приема християнството като официална държавна религия. А Църквата е наречена Апостолическа, защото християнството е пренесено в Армения от апостолите на Иисус Христос Тадей и Вартоломей (Татеос и Партухимеос). Повечето духовни водачи в арменските църкви в различни страни по света са изпратени от Първопрестолния Ечмиадзин във Вахаршабат. Те са специално подготвени да проповядват християнската вяра съгласно каноните на Арменската апостолическа църква.
От най-ранни векове, заселвайки се по българските земи, арменците строят храмове, пазят и изповядват религията си. За шуменските арменци църквата винаги е била обичано, необходимо и свято място. Хронистът от края на XVI-и и началото на XVII в. Крикор Таранахци в своята „Хронология" пише: „През 1605 г., вследствие на страшен глад многобройна маса арменци се изселили от Кафа (Кримския полуостров) и минавайки с кораби през Варна се пръснали чак до Белград. На този път стоял и град Шумен, приел новодошлите първи арменски заселници ..“. Те нямали църква и се молили в една стая. Живели в покрайнините на града и съжителствали мирно с местното българско население. Към тях по-късно се присъединяват и други бежанци от Ереван и Нахичеван.
В двора на църквата „Сурп Аствадзадзин“ се пазят надгробни мраморни плочи на арменски първенци и дарители от XVIII-XIX век с надписи и скулптурни украси. Най-старият – „Махтеси Механсар, ворти Махтеси Хунани“, е от 1785 г. Интересен факт е, че до 1821 г. надгробните плочи са изписани на арменски език, а след това са на турски с арменски букви и стихотворно.
Архивите сочат, че още през 1759 г. в Шумен има арменски свещеник и църква. Ръкоположеният за първи свещеник на църквата „Сурп Аствадзадзин“ ( Св. Богородица) се нарича Дер (отец) Таниел. През 1804 г. отец Хугас Инджеджиян също ни съобщава, че арменската колония в Шумен има своя църква. Тя е малка, каменно-дървена постройка, полувкопана в земята и без камбанария. Тази църква изгаря при пожар по време Руско -турската война от 1828/29 г.
На 25 октомври 1834 г. отваря врати наново построената, вече каменна църква, превърнала се в стожер за съхранение на арменската общност в града. Така официално се поставя началото на нейната нова история във вида, в който е съхранена и до днес. Строежът на храма продължава 3-4 години и е възможен благодарение на общите усилия на арменската общност и на десетки дарения. Завършена в целия си блясък и величие, тя отваря врати за миряните преди 190 години.
Интересната дългогодишна история на църквата „Сурп Аствадзадзин" е доказателство за ролята, която тя заема в живота не само на арменците в Шумен. Почти няма пътешественик, преминал през града в епохата на българското Възраждане, който да не споменава за арменците и арменската църква. През 1813 г. в Шумен пристига Минас Пъжишкян – арменски духовник. В своите пътеписи той описва много интересни сведения за църквата „Сурп Аствадзадзин”.
Към края на миналия век дружеството на арменците в Унгария открива, че през 1849 г., след като им е било отказано да влязат в българската църква в града, на коледната служба в шуменската арменска църква присъстват Лайош Кошут и прокудените от родината си негови сподвижници. В наши дни, всяка година лично унгарският посланик в Република България поднася венец на поставената в двора на духовната обител възпоменателната плоча по този повод с надпис на 3 езика (арменски, унгарски и български).
В днешния си вид църквата „Сурп Аствадзадзин“ представлява еднокорабна базилика без вътрешни подпорни колони. Таванът ѝ е сводест, от дървен материал. Прозорците също са със сводеста форма и са разположени откъм северната и южната страна. Дължината на храма е 22 м, ширината – 5 м. Има прекрасна островърха камбанария. Красивият и величествен олтар е открит, издигнат върху каменен подиум, облицован с мраморни плочи. На олтарната стена има надпис на арменски език, който гласи: „ПОИСКАЙТЕ И ЩЕ ВИ СЕ ДАДЕ!“.
В църквата се намира икона на св. Агоп Кълхатир, подарена през 1868 г. Съхранява се ажурно изработен сребърен кръст с издълбан арменски надпис: „За спомен на църквата „Св. Богородица“ в Шумен от провадиеца Гарабедян Бабик за душата на сина си, в годината Христова 1861 г. и още много безценни реликви“. Съгласно каноните, църквата има хранилище, в което се намира баптистериума – купела за кръщене.
През 1928 г., по време на голямо земетресение, по църквата се появяват пукнатини, има и частични срутвания. Възстановителните дейности са извършени благодарение дарителски жест на родолюбивия арменец Мурад Мьотемедян, роден в Шумен и живял в Египет.
През 2001 г. е църквата отново е ремонтирана и обновена с нова камбанария.
През годините тук служат свещеници и висши духовници, дошли от други градове на България, дори и от други държави. Ето имената на някои от тях: отец Хагоп Ховханесян (1870), Аристакес Ховханесян (1880), Хачадур Харутюнян (1905), Охан Мантагуни (1913), Микаел Берзиджян (1941) от Галиполи, отец Атанас Айвазян (1945, за втори път), от 1953-а до 1962 г. в храма служи отец Карекин Дюлгерян от Русе и други. Поклон пред паметта им!
През последните години службите се извършват от прихождащи църковни служители. Шуменския арменски храм има прекрасен църковен хор с ръководител Елизабет Маджарян.
От 1834 г. до днес Към църквата действа и Църковно настоятелство, което през годините освен с църковните дела, се занимава с издръжката на арменското училище и арменската детска градина, а днес с изключителна грижа към всички миряни, извършва много милосърдни и благотворителни дела. Организира също така дарителски акции.
През 2005 г. в двора на църквата се откри паметник (Хачкар – каменен кръст), посветен на паметта на жертвите от Геноцида над арменския народ. Ежегодно на 24 април се организират възпоменателни прояви.
Преди дни беше направен поредния благороден жест от Арменска общност-Шумен към нашата църква! След като получихме като дар от кандидата за народен представител Захари Борачев готови за засаждане две борчета, три декоративни дървета, два броя червен дъб, пет туи и два храста, закупихме с останалите от благотворителната акция „Пътят към храма“ средства пясък и тор за новите насаждения и ги засяхме в двора на храма!
В Народно читалище „Уилям Сароян 2016“ бе поставена снимка на човека, на който е кръстена библиотеката към него – многоуважаемия наш съгражданин г-н Диран Чулджиян!
Арменската азбука и кръстове, изработени от туф и намиращи се в село Ошакан, където е погребан създателят на арменската азбука Мисроб Мащоц, вече може да се види и в Шумен. Буквите са изковани ръчно от месинг и са поставени в рамки и в обща рамка. Те са единственото в света копие на каменните букви от това арменско селище.
В навечерието на тържественото отбелязване на 190-годишнината от освещаването на Арменската църква в Шумен, благородните жестове от дарители не спират. Арменска общност в града постави последния щрих на проекта „Пътят към храма“! Вече има плоча и от другата страна на арменската църква в Шумен, дарена от същите благодетели, който подариха плочата, поставена на централния вход на църквата – Светослав и Антония Ефтимови (СИА Груп ООД) и благотворително монтирана от съседа на храма Салим! Благодарим им от сърце!
За изразходваните средства по това начинание има наличен подробен отчет. Моля всеки, който желае да се включи в дарителската акция, да позвъни на тел 089 667 20 30!
Улицата, която води към храма, бе напълно обновена. Изпълнители са Община Шумен и Автомагистрали „Черно море“. В тази връзка бе изпратено благодарствено писмо от името на Арменската общност, до кмета и служители на общината. Поставен бе пътен знак с указателна табела за църквата и читалището, монтажът бе направен от Община Шумен. Мраморната плоча с гравиран надпис на арменски на български с името на църквата и традиционен арменски кръст бяха дарени от Светослав и Антония Ефтимови (СИА груп ООД). Поставена бе и нова улична лампа, която осветява и входа на църквата (изпълнител Община Шумен). Бяха извършени още редица подобрения по храма и прилежаща ѝ инфраструктура.
През 1975 г. духовната обител на арменците в Шумен е обявена за паметник на културата. В съседство до църквата се разполагат Арменският народен дом и читалището, което носи името на големия американски писател Уилям Сароян.
Крикор ПАНОСЯН
По повод годишнината на храм "Сурп Аствадзадзин" бе подготвен близо 10-минутен клип на професионално ниво, в който дикторът разказва за историята на арменската общност в Шумен и за пътя на арменския храм от построяването му до днес. Наред с това бе организиран тържествен концерт на 26 октомври с богата танцова и музикална програма в залата „Проф. Венета Вичева“ на общинската администрация в града с участието на арменски и български танцови състави и изпълнители На следващия ден - 27 октомври бе отслужена тържествена служба в духовната обител от дякон Вартан Ананян, който от години поддържа духовния живот на арменците в Шумен. Сред проявите, посветени на събитието, се нареди и откриването на изложбата на шуменската художничка Алиса Торосян "Арменската душевност". А на 2 ноември предстои още едно събитие - представянето на книгата на Ончо Ханесян "Шуменски хроники".