Преди 245 години, през лятото на 1778 г. започва преселването на християнското население от Крим към територията на Руската империя. Това става по поръчение на императрица Екатерина Втора под предлог, че християните са подложени на опасност. Преселването се ръководи от генерал Александър Суворов и се извършва за впечатляващо кратко време. Така повече от 30 000 души напускан родните си места. Арменците пристигат от Крим на партиди. Първата наброява около шест хиляди души. Общо около 15 000 арменци се озовават на Дон.
Първо заселниците са събрани в Перекоп, където сега се намира Армянск, след това са преместени в Александровска област (сега Запорожие), в района между реките Самара и Орел, левите притоци на Днестър. Местните власти не намират място за постоянно пребиваване на пришълците. На 21 май 1779 г. Екатерина II издава харта на християните от гръцкия закон, според която гърците отиват в Екатеринослав (сега Днепър) и Марианопол (Мариупол). Повечето от арменците се придвижени към Дон. След като намират подслон в място, близо до Ростов на Дон, наречено Полуденка, арменските заселници се заемат да строят град Нахичеван, който скоро започва да се конкурира по развитие с все още младия Ростов.
Град Нор Нахичеван е основан на 14 ноември 1779 г. Тази дата е изписана върху хартата на императрица Екатерина II, която предоставя на арменците земи и множество привилегии, сред които най-важните са освобождаването от данъци и военна служба. Но през 1860-те години започва процес на обединение – отделни градове и региони, които не са подчинени на общоруското законодателство, не могат да съществуват в държавата. Затова от 1870 г. всички привилегии започват да се отнемат от арменците.
Особеността на града е, че първоначално той е моноетнически: в него живеят само арменци. Те се женят предимно за помежду си. Съдебното производство и кореспонденцията се води на арменски, тъй като кримските арменци дълго време не знаят руски. Нека отбележим, че езикът на кримските арменци се различава от литературния арменски, тъй като те живеят рамо до рамо с татарите дълго време, благодарение на което турцизмите проникват в него.
Първоначално градският елит се заселва по-близо до реката: там е по-удобно да се приемат и изпращат баржи със стоки, има вода, а тръстиката, която расте наоколо, масово е използвана в домакинството. Но скоро те виждат, че от нея се носи силна воня, близостта на водата привлича комарите, както и че крадци безнаказано въртят търговията си край Дон. След като избиват няколко семейства, елитът решава да се премести. От този момент нататък тя живее главно на централната улица – Соборная (сега Съветская). А в близост до река Дон започват да се заселват по-бедните хора и тези от средната класа. Интересното е, че жителите на Нахичеван строят предимно едноетажни къщи.
През 1928 г. Нахичеван се присъединява към Ростов на Дон, което е исторически предопределено. Много арменци от издигнатия от тях град се преместват в Ростов, откъдето продължават успешно да управляват своя бизнес. Всъщност това вече е един град: между Ростов и Нахичеван се извършват търговски сделки, те са свързани с трамвайна линия, електроцентралата и телефонната централа са общи с Ростов.
Упадъкът на Нахичеван започва тогава, когато Ростов бележи развитие. Това става от средата на XIX век. Ростовското пристанище е по-удобно разположено, има митница и така се улесняват търговските операции.
Днес Нахичеван е тих, спокоен район на Ростов на Дон. За жалост той губи своето историческо название и днес се нарича пролетарски район. За изминалите 245 години арменците, живеещи на Дон, са почти напълно асимилирани. Предимно коренни нахичеванци живеят зад площад „Карл Маркс“, където са запазени предимно частни къщи. Арменският език е познат главно само на жителите от селата в района на Мясниковски. Архитектурата също се променя доста, появяват се нови къщи и многоетажни сгради. Местната арменската общност е чувствителна към оцелелите архитектурни паметници и полага всички усилия да ги запази в името на бъдещите поколения.
По инициатива на местната арменска общност предстои да се открие изложбата „Армения на Дон“, организирана по повод 245 годишнината от основаването на град Нахичеван. Ще бъдат представени документи от фондовете на Държавния архив на Ростовска област, музея на историята на Армения и Къщата-музей на Мардирос Сарян, както и от семейните архиви на наследниците на почти всички герои в експозицията. Събран е толкова интересен материал, че експозицията е разделена на две части. Първата ще се открие на 15 декември, а втората ще бъде пусната през есента на следващата година, тъй като все още продължава събирането на документите, съхранявани в семействата.