В номинацията „Посланик на арменския народ“ тази година носител на титлата стана Никита Шангин. Наградата му бе връчена от внука на маршал Баграмян, който носи името на своя известен дядо – Иван (Ованес). Тържествената церемония се състоя в хотел „Арарат парк Хаят“ в Ереван. Ежегодната премия се дава от Съюза на арменците в Русия „Съгласие“.
Никита Шангин благодари за високото признание, отбелязвайки, че за него е „огромна чест да бъда душата и сърцето на героичния народ на Арцах в тези тежки и трагични за него дни“. Той подчерта, че за него това е много по-значимо от отреденото му признание. „Позволете ми да напомня днес, че героите на Арцах тънат в подземия и ние трябва да направим всичко, за да ги измъкнем оттам. Днес поне това можем да сторим за Арцах.
Е, за мен, като архитект, разбира се, е много важно да защитим художественото и културно наследство на Арцах от унищожаване и от загубата, която сега се надига. Аз съм категоричен противник на квазинаучната теория, която днес активно и агресивно се насажда - така нареченото квазиалбанско наследство на Арцах. Възможностите ми не са толкова големи, но изглежда, че в този случай е необходимо да се премине от защитна позиция към нападателна.
Затова призовавам нашите братя арменци, ако някъде се провеждат конференции или се защитават някакви квази-дисертации по тази тема, моля да ме информирате. Готов съм да говоря при първото повикване и да се боря, за да дезавуирам тези квазинаучни инсинуации“.
Макар да няма и капка арменска кръв, Никита Шангин е онези руски интелектуалци, които винаги гласно и обосновано са защитавали Арцах и неговото културно наследство. След края на 44-дневната война, той заяви: „Армения трябва да бие камбаната и да крещи на всички възможни платформи за необходимостта от съхраняването на културно-историческите паметници на териториите, преминали под контрола на Азербайджан, за да бъдат опазени поне част от тях“. Той бе човекът, който тогава лично посети Карабах и се убеди, че арменските паметници и гробища се разрушават систематично от азерите.
Противопоставяйки се на активно лансираната от Баку теория за албанското наследство в Арцах, той заяви: „От гледна точка на обективната наука, тази теория не заслужава внимание. Но това никак не е безобидно, а е опасно, тъй като за хората, които не са в темата, тези твърдения могат да станат като някакъв опиум, особено за азербайджанския народ, който като цяло сам по себе си не е виновен за случващото се и е жертва на шовинистичната, страшна нацистка политика, която провежда съвременното ръководство на Азербайджан. И затова ще му се наложи да отговаря на процес, подобен на Нюрбергския. Това неизбежно, рано или късно ще се случи“, отбеляза Шангин още преди три години. Нещо повече, добави, че при цялото му уважение към удинския народ за „устойчивата му привързаност към християнството“, днес някои удини са се превърнали в пешки на мръсната политическа игра на шовинистичното ръководство на Азербайджан. Според него, смисълът на тази политика е да се даде това културно-историческо наследство „на когото е угодно, само не на арменците!“.
След като вижда с очите си какво се случва на териториите в Арцах, преминали под азерски контрол, още тогава архитектът реагира остро: „Това, което видях, не се вписва в сферата на човешкия разум. Случващото се е културен геноцид и напомня на престъпленията, извършени срещу арменския народ в Османска Турция в началото на миналия век, същият средновековен почерк“.
Като връх на проявата на цинизма на Алиев той определи церемонията по полагането на основите на джамия в центъра на град Хадрут, в който, подчерта той, никога не са живели азербайджанци. „…Понякога ми е интересно как светът, международната общност търпи диктатора, извършил толкова престъпления и злодеяния, който безпрепятствено продължава своето „победно“ шествие. До кога ще продължава това?“, зададе Шангин риторичен въпрос.
Защитникът на Арцах понесе повече от тежко падането на Арцах и това бе повод да каже, че страната не падна в бой, а бе предадена от всички свои братя и приятели: „И не беше просто предадена, а подло вързана и дадена на своите палачи за екзекуция. Мъка, болка, срам и гняв!“.
Като принципен човек и гражданин с ясна позиция, архитектът отправи критики и към Русия. „Защо референдумите в Крим, Донбас и Новоросия имат значение за руските власти, но те не искат да знаят нищо за точно същия референдум през 1991 г. в Карабах? Как така в Крим, Донбас, Новоросия, както и в Приднестровието, Северна Осетия и Абхазия принципът на самоопределение на народите е важен за руските власти, но не и за народа на Планински Карабах? Що за двойни стандарти?”, бе неговата реакция. И без да очаква някакъв отговор, той продължава да се възмущава от ред други неправди: „Но всичко това не се случи само веднъж. В края на краищата Азербайджан постоянно тества нашата твърдост. Там направи нещо мръсно, ние се направихме, че не забелязваме, там той ухапа, ние не обърнахме внимание, там ни се изплю в лицата, ние го изтрихме. И всеки път ставаше все по-нагъл, по-нагъл, по-нагъл... Азербайджан наруши безсрочното примирие от 1994 г. и започна агресия срещу Арцах, това само по себе си беше правно основание за признаване на Република Арцах, а ние дори не го осъдихме!”.
Шангин бе особено възмутен от блокирането от азербайджанците на Лачинския коридор, който според тристранно изявление от 9 ноември 2020 г. беше прехвърлен под контрола на руските миротворци поне до 2025 г. „Накрая Азербайджан плю на всички споразумения от 2020 г., блокира ги, а ние просто вдигаме ръце. И в наша защита отново повтаряме, че Пашинян е виновен за всичко. Сякаш промени статута на нашите миротворци без нас и сега те не могат да попречат на азербайджанците да нахлуят в тяхната зона на отговорност... Ах-ах-ах! В резултат на това Азербайджан постави блокада на Арцах, но нека попитам защо така смирено се съгласихме на тази промяна в статута? Наистина ли сме Велика сила или само говорим за това? Защо не казахме, че Пашинян за нас не е указ, че не признаваме решения, взети без наше участие, и че ще продължим да изпълняваме тристранните споразумения от 9 ноември 2020 г.? И ние ще ги изпълним, защото го правим не заради г-н Пашинян, а за безопасността на 120 хиляди жители на Арцах. Трябва да можеш да проявяваш твърдост, когато от теб зависят животите на хиляди хора...“.
Още много пъти Никита Шангин е проявявал своята твърдост и решимост да защитава и отстоява правата на народа на Арцах. Затова и тази година стана носител на званието „Посланик на арменския народ“.